Ямбол (1829 – 1830) през погледа на граф Кепъл

Христина Женкова, фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол

Граф Кепъл е една твърде забележителна за времето си личност. Той е шестият граф на Албемарл, роден е на 13 юни 1799 г., завършва Уестмистърското училище и се отдава на дългогодишна военна кариера. Участва в битката при Ватерло, служи в Индия и на Йонийските острови. Впечатленията си от Индия издава в два тома през 1823 г. Наблюденията си от Руско-турската война от 1828 – 1829 г. събира също в два тома, които излизат през 1831 г.

Описанието на „пътуването през Балкана в годините 1829 -1830” започва от 1 ноември 1829 г. След напускането на Одрин, групата, в която е и граф Кепъл, преминава през Инзово, Елхово, Голям Дервент, Лалково, Попово и Тенево, за да се озове на 3 ноември в Ямбол. През всички селища, през които преминава, пътешественикът не пропуска да отбележи преобладаващия български етнически елемент, както и красивите природни забележителности. Едновременно с това той пише, че в резултат на войната повечето къщи били в развалини и изоставени от обитателите си.

Граф Кепъл дава доста подробни сведения за Ямбол. Той го представя като „голям, а някога и гъсто населен град” (в навечерието на войната Ямбол наброявал 11 000 жители и бил център на околоя с 32 села). Що се отнася за турското население, което е било преобладаващо преди войната, Кепъл отбелязва, че в момента то е напуснало града, а джамиите са превърнати в складове за храни за руската армия.

Интересна е и информацията, която Кепъл дава в своя пътепис за архитектурния облик на Ямбол. Освен джамиите, впечатление на пътешественика са направили и двата дървени моста на „пълноводната и бърза река Тунджа”, както и „големият часовник в центъра на града – гледка твърде необичайна за Турция”. Описан е и ханът, „който в по-добри времена е бил пълен с търговци”.

Граф Кепъл остава в Ямбол само един ден, като на следващия се отправя за Сливен.

Впечатляващо е вниманието, което английският благородник отделя в книгата си на Ямбол, макар че престоят му в града е твърде кратък. Несъмнено този пътепис  е интересен източник за изясняване на някои моменти от историята на Ямбол в навечерието на голямото изселване на българското население във Влахия, Молдова и Бесарабия.