Ямбол в бележките на генерал-губернатора на  Западен Сибир Александър Дюгамел /1830 г./

Христина Женкова, отдел „Българските земи 15 – 19 в.“, Регионален исторически музей – Ямбол

По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г., в качеството си на офицер към щаба на руската армия, бъдещият генерал-майор Александър Осипович Дюгамел /1801 – 1880 г./ посещава Ямбол и околностите му.  Наблюденията си обобщава в  своя пътепис  „Статистическа таблица на Северна Румелия“ /1830 г./, съдържащ не само военни сведения, но и описания  на природните условия, поминъка на населението, финансово-административната организация и пр. Сведенията, намерили място в ”Статистическата таблица” на  Дюгамел, отразяват измененията, които настъпват в югоизточните български земи по време на войната и след нея. В някои отношения те дори са по-точни  и по-верни от тези на Енехолм например, тъй като са съставени въз основа на данни, получени от частите на руската армия, разположени в различни пунктове. Не е без значение и личното запознаване на автора с описания район.

Още в увода на описанието се отбелязва, че събирането на точни сведения е затруднено поради това, че страната е „разтърсена от войната, законът е заменен с произвол, една част от населението е емигрирала, а друга се готви да напусне своята родина”. Последното е особено характерно за Ямбол и околните села. Това е времето на „голямото преселение” на българското население отвъд  Дунав във Влахия, Молдова и Южна Русия, където около 11 хиляди жители от 21 селища от Ямболско напускат родните си места.

В административно отношение ямболските земи са включени в Силистренския пашалък и са под църковната юрисдикция на Одринския архиепископ.

Когато говори за населението на града, което в „ по-голямата си част се състои от българи и турци”, авторът споменава и за „малко арменци”. Съотношението на християнското към мюсюлманското население за Ямболско е определено на 3:1. Впечатление прави и фактът, че е отбелязан процес на вътрешна миграция сред българите, „постоянно преместване от едно село в друго”, като подготовка за изселването.

В частта  „Производителност” Дюгамел, имайки предвид размера на десятъка, събиран от селскостопанската продукция за Ямболски окръг, изчислява, че тук се добиват приблизително 60 хиляди кила ечемик и пшеница. Особено внимание е отделено на лозята в Ямбол, Зимница и Стралджа. Само в Ямбол се произвеждат 30 хиляди ведра вино и то е „великолепно и ако се приготвя с повече старание, може би  няма да отстъпва по качество на виното във Франция и Германия.” От погледа на наблюдателя не убягват и „ прекрасните ливади по брега на Тунджа”, както и „просторните каменни конюшни, където някога имало 3 – 4 хиляди мулета”.

Както във всички пътеписи от онова време, така и в „Статистическата таблица” на Дюгамел, са отбелязани двете християнски църкви „Света Троица” и „Свети Георги”,  12-те мелници, 7 хана, както и 13-те джамии, 81 магазина, 12 чешми, 14 фурни, „голям хамбар, който побира до 30 хиляди четвърти зърно”. За разлика от други автори, посещавали Ямболско през този период, Дюгамел съобщава за 1110 къщи, от които 254 са изоставени/ според османски документи по това време в Ямбол има 300 български къщи, а след преселението остават 25/. Към 1830 г. населението в града е „едва 2627 души от двата пола, от които 1521 са българи, 835 са турци и 271 са евреи.”

Сведенията за Ямбол в периода около и след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. и особено за изселването във Влахия, Молдова и Южна Русия,  дадени в „Статистическата таблица” на Дюгамел, заслужават сериозно внимание от страна на изследователите. Съпоставени с други данни от този период, те дават по-пълна и точна демографска  характеристика на района по време на войната и след нея.