ЯМБОЛСКА ХРОНИКА

Христина Женкова – Регионален исторически музей


ПЪРВОТО ДАРЕНИЕ ОТ ЯМБОЛСКИ ПРЕСЕЛНИЦИ

идва в Ямбол през 1842 г., дванадесет години след „Голямото московско” през 1828 – 1829 г. Това са три екземпляра на преведената от руски книга на Юрий Венелин „Заради возрождение новой  болгарской  словености или наука” .

 

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА АКТРИСА

е Матилда Попович. Родена в семейството на ямболския преселник в Браила Костаки Попович. През 1868  г. в Браила се поставя историческата драма в четири действия „Покръстване на Преславския двор”. В шестото представление  на Браилската трупа за първи път участва жена – Матилда Попович, в ролята на Ирина. Поставено е началото на участието на жени в българския театрален живот.

 

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДЕТСКИ ПИСАТЕЛ

е Васил Попович, автор на първата българска детска книжка „Гуслица”. Тя излиза от печат през 1871 г.

Той е основоположника на БЪЛГАРСКАТА БИТОВА ЖИВОПИС.

Автор на ПЪРВОТО ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, 1883 г.

 

ПЪРВОТО ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО

в града е основано през 1871 г. с председател Калуда Попиваница. През периода на българското Възраждане то развива активна дейност по просвещението, естетическото възпитание и политическо израстване на жените.

 

ПЪРВОТО ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

в Ямбол е от 1870  г. В читалището е поставена историческата драма „Многострадална Геновева”. В главната роля е ямболският революционер Георги Дражев.

 

ПЪРВООБРАЗЪТ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ

е  ушито от 14-годишната Стилияна Параскевова по проект и финансиране на нейния баща Иван Параскевов. Изработено от бял, зелен и червен копринен плат, с извезан от златна сърма лъв. Работата по изработването продължава около 6 месеца. През пролетта на 1877 г. Стилияна и Иван Параскевови го връчват на главнокомандващия княз Николай Николаевич.

 

ПЪРВИЯТ ХРАМ-ПАМЕТНИК

в памет и спомен на загиналите руски воини и български опълченци от Освободителната война е построен на Бакаджик с общи усилия на българи и руснаците от 30-та пехотна дивизия на ген. Скобелев-младши. Открит е  през 1884 г. Ген. Скобелев подарява на храма Евангелие и гравиран кръст.

 

ПЪРВИЯТ ЖУРНАЛИСТ

от Ямбол е хаджи Георги Паламидов, редактирал от 1867 г. до 1874 г. българската част на вилаетския в. „Едирне” в Одрин.

 

ПЪРВИЯТ ЯМБОЛСКИ ВЕСТНИК

според „Българско знаме” от 24 февруари 1879 г. „Научаваме, че в Ямбол отдавна ся издало на ръкопис вестник за политически новини на име „Тунджа”.

 

ПЪРВИЯТ ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ

на „Клетниците” и „Парижката Света Богородица” от Виктор Юго е дело на ямболския интелектуалец  Димитър Хаджииванов.

 

ПЪРВАТА МУЗЕЙНА СБИРКА

е тази в четвъртокласното мъжко училище. Според отчета на

настоятелството в Ямбол 1886-1887 г. там съществува нумизматична сбирка от 54 монети, от които 24 сребърни.

 

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ УЧЕНИЧЕСКИ ДУХОВ ОРКЕСТЪР

е създаден през 1883 г. в Ямбол от Михаил Райнов, учител по пеене в Мъжкото класно училище.

 

ПЪРВИЯТ ХОР

е ученически и е създаден в началото на учебната 1887 – 1888 г. Той е пеел при богослужения в църквата „Св. Георги”. С негови изпълнения е посрещнат княз Фердинанд. Той подарява 100 наполеона на Михаил Райнов и изписва от Париж комплект от 16 инструмента за духовия оркестър.

 

ПЪРВАТА ПЕЧАТНИЦА

се  нарича ”Тунджа” и е открита в 1891 г. от Христо Виклинов, родом от Габрово, опълченец, установил се да живее в Ямбол след Освобождението.

 

ПЪРВИЯТ БЮСТ-ПАМЕТНИК

в Ямбол е на революционера Георги Дражев и е открит на 12 юли 1930 г. Автор на паметника е Йордан Кръчмаров. Поставен е в Градската градина от спортен клуб „Слава”.

 

…………………….

 

Уважаеми читатели,  с тази хроника съвсем не се изчерпват първите събития и прояви  свързани с нашия град.

 

Надяваме се да ги продължим и представим на вашето внимание!