Хващане на вампирите в село Ботево

Динка Ангелова, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

В българската традиционна народна култура има вярвания за свръхестествени сили, които са невидими, но оказват влияние върху живота и съдбата на хората. В по-голямата си част, те са враждебно настроени и вредят на хора и животни. До нас са достигнали народни песни, легенди, предания, приказки за различни митични същества, с които хората се борят или от които се опитват да се предпазят, като спазват редица забрани.

Предлагаме на вашето внимание разказ, написан през 1961 г., който според  думите на автора „звучи като легенда, но е истина”.

„През 1909 г. лятото било много горещо. Настъпила суша, която променила полето. Тревата изсъхнала, чешмите спрели. Това особено зле се отразило на едрия рогат добитък и най-вече върху волове и крави. Една част от говедата – тези, които са били отелени, се връщали и нощували в селото, а другите оставали на полето. По едно време между тези, които нощували на полето, се появили болести и много от тях измрели.

Стреснати от това нещо, селските чорбаджии и първенци, начело с общинарите, решили да вземат мерки. Но какви мерки от кого да дирят лек? И ето, пръснал се слух, че из селото са се завъдили много вампири и те уморявали животните. Трябвало да се търси и доведе вампирджия, който да хване и избие вампирите. А такива хора били рядкост, вампирите били невидими и всеки не можел да ги прогонва и хваща. Събрали се няколко души, по-възрастни и авторитетни ботевци, отишли в Ямбол, пазарили вампирджия за 400 гроша и го довели в Ботево. Шарената каруца спряла пред дядо Стоиловата кръчма. Слязъл вампирджията, спретнат възрастен човек в селски потури, с бастун в ръката. Поздравил насъбралите се ботевци, които тържествено го посрещнали като спасител от голямо бедствие. В това време, по нареждане на кмета, тръгва из село кехаята и поспирайки се на места гърлено извиква: ” Всички младежи и други, които искат, да си вземат сопи, вили, брадви и да се явят бързо пред кръчмата на дядо Стоил, откъдето заедно с един вампирджия ще гонят вампирите от селото, които изморяват добитъка. Който младеж не се яви, ще бъде глобен 3 лева”.

Чувайки това, почти всички младежи от селото веднага тръгват към кръчмата с пожелание и поръка от родителите си и по-възрастните хора, дано избият всичките вампири и най-главно женските. Идват и доста по-възрастни, които искат да помогнат на това патриотично /за тогава/ дело. И така се събират над 150 души. Излиза от кръчмата вампирджията с икона в ръка, гледа срещу слънцето и смирено се кръсти. Разклаща се/уж сама/ иконата  в ръката му. Всички стихват, а той проговаря: ”Светицата ми каза, да тръгнем в тая посока”. Тръгва вампирджията напред, а след него всичките му помощници. Едни подвикват, други развъртат гневно тоягите. Тъй стигнали до чешмата в края на селото. Там перяли дрехи и платно няколко девойки. Според думите на вампирджията, в косата на едната девойка, имало скрит един вампир, който трябвало да бъде хванат. Вампирджията отново се закръстил пред иконата и започнал да прави разни движения с нея около главата на момичето. Последното се смутило и пребледняло от уплаха, но нямало що да прави. По искане на вампирджията му бил подаден един гидюл/стомна, на която устата и дръжката са счупени/ от няколко такива, приготвени предварително за вкарване в тях хванатите вампири. В гидюлите имало предварително налята по малко вода. Вземайки гидюла, той го доближил до главата на девойката и след няколко движения на иконата го запушил здраво с един царевичен кочан, замазал го с кал и го дал на един от младежите да го носи. Така първият вампир бил вече хванат и затворен. Тайфата тръгнала доволна натам, накъдето показвала иконата с поклащането си. Ето, че бил открит и втори вампир между рогите на едно биче. Всички обикалят говедата. Създава се паника и суматоха. Мучат ония ми ти животни и хората бягат ли бягат след бичето. А то младо, буйно, навирило опашка, скача като вихър, пръхти, та пушек се вдига. Най-после го хващат и събарят на земята. Приближил се тогава вампирджията и по същия начин вкарал и този вампир в друг гидюл. Тогава някой се обадил:

  • Какво сме помъкнали тези тояги? Щом вампирът не се вижда, откъде да знаем де да замахваме.
  • Я ти да мълчиш, сопва се вампирджията.

Дотук добре, но иконата показва, че има още вампири. И тълпата гонители обикаля из село, носи се край харманите, докато най-после бива открит в една плевня друг вампир. Влизат всички вътре и с големи мъки запушват в гидюл и този вампир.

След хващането и на този вампир, мнозина вече били на отказване, защото вече се изморили. Но вампирджията съобщил, че иконата му казала, че вече други вампири няма. Не оставало друго, освен хванатите вампири да се унищожат. По нареждане на вампирджията, на мегдана били запалени две коли тръни. В издигналите се огнени пламъци, същият хвърлил гидюлите. След малко един след друг/благодарение на превърналата се в пара предварително сложена в гидюлите вода/ с гръм се изпукват и трите гидюла, което означавало гибелта на хванатите вампири.

Доволни и спокойни, хората се разотишли. След богата гощавка, платили уговорената сума на вампирджията и го откарали с каруца обратно в Ямбол.

Смъртността сред добитъка наскоро спряла, но не защото били изловени измислените от някой шарлатанин вампири, а защото времето се захладило, паднали дъждове, а освен това и хората, изплашени от смъртността, започнали да полагат по-добри грижи за животните си.”

 

/РИМ – Ямбол, Поселищен архив, ф. Етнография/