Фотоизложбата „Памет, паметници, град“ в Спортното училище

www.delnik.net

Фотоизложбата „Памет, паметници, град“ на Регионален исторически музей-Ямбол беше открита днес в Спортното училище „Пиер дьо Кубертен“. Чрез нея учениците се върнаха назад във времето, обърнаха поглед към някои емблематични за града ни сгради. Експозицията беше представена от музейния специалист Христина Женкова, а след лекцията – децата изгледаха и много интересна едноименна презентация. Специални гости на събитието бяха представители на ямболския баскетболен отбор – пример за спортно майсторство за учениците от Спортното училище.

Беседата започна от времето веднага след Освобождението – в първото десетилетие основна грижа на кметската управа са възстановяването и връщането на славата на Ямбол- по време на Освободителната война той е опожарен, полуразрушен. Само безистена остава устойчив и в приличен вид – отбелязва го чешкият учен Константин Иречек при идването му в Ямбол през 1884 г.

Първо свидетелство за градоустройствена политика на ямболската община е поместената във в. „Марица“ от 1880 г. дописка, в която се съобщава, че общината възлага на френския архитект Лафе да направи план на Ямбол.

По това време града наброява около 8500 жители и около 750 къщи. Проектът е представен в два варианта – квадрат с прави и широки улици, и триъгълник с извити и тесни улици. Личните интереси на общинарите – по-богатите вече са завзели големи терени за дворове и къщи, налагат втория вариант в планирането.

До началото на 20 в. са възстановени църквите „Св. Георги“ с камбанария и „Св. Троица”. През 1897 г. е построен и храмът „Св. Николай”, казармата на 8 дружина, класното училище, синагога през 1904 г., католическата църква, хотелите „Нова Америка“, „Свобода“ и „България“.

Квартал Каргон е наименуван като Втори отдел на града. През 1893 г. за първи път се дават български имена на 70 улици /напр. дн. пл. „Освобождение,“ носи името „Кобург“, а ул. „Крайречна“ – Цариградски булевард./

В началото на 20 век по идея на учителя Христо Вълев започва изграждането на градската градина около р. Тунджа.

Малко по- късно, когато е изграден цялостен архитектурен план на града, се изграждат наново основните мостове на реката, Военният клуб /1910 г./, болница и училищата „Ради Колесов” и „Патриарх Евтимий”,” „Отец Паисий”. В навечерието на Балканските войни градът започва да приема европейски вид.

Една от забележителните атракции за Ямбол и гостите е хангара /1916-1936г./ както и конския трамвай /1912-1929г./ , който пътува от гарата през града за Елхово.

Началото на 20-те години на 20 век започва нов етап от благоустрояването на Ямбол, предвид нарастването броя на жителите му. Под управлението на Стоян Митев, управлявал града цели 18 години, Ямбол е напълно електрофициран, водоснабден и заема 11-то място по население и 7 по икономическо развитие в Царство България.

До Втората световна война вече са построени пощата, кметството, читалище „Съгласие“, кино „Светлина“ и еврейското училище, училищата „Ат. Кожухаров“ /1924г./, „Георги Дражев”, „Проф. Нойков”, вече се оформят два нови квартала – Търновски и Аврен.

Арх. Гюлев, Куртев и др. проектират и се построяват много нови частни домове. Градската градина се разраства, става парк, който се нарежда на 3-то място по оформление и красота в страната. Обръща се голямо внимание на спорта. В Градската градина се правят футболни игрища „Юнак” и „Слава”, колодрум, детското игрище, лятна къпалня „Надежда”.

През 1938 г. се построява минералната баня, което дава основание градът да се рекламира и като курортен. Историята започва няколко години по-рано. При направен каптаж около старата турска баня се открива минерална вода. Сформират се комисии по състава на водата, за придобиване на собствеността от общината и други формалности. Доказва се, че водата е минерална и първоначално се построява павилиона /1934 г./ със скулптурата на Диана, а по-късно и банята. Неин архитект е арх. Куртев. Като минерална тя съществува до 1963 г., тогава водата изчезва, остава да работи само като градска баня.

С времето и промените за съжаление много от изграденото е разрушено и безвъзвратно загубено, като пощенската палата, например – една много красива сграда. Затова пък, като известна компенсация, центърът на града ни е един от много просторните, което се забелязва категорично от външните хора. Доколко сме спечелили и доколко сме загубили от това, е въпрос на гледна точка.

Христина Женкова подари на Спортното училище албума на музея „Поздравъ от Ямболъ“ и календар с автографите на гостуващите баскетболисти. А много интересната беседа и последваща презентация бяха изпратени със силни ръкопляскания от учениците.