Стоян Митев (1889 – 1945) – един успешен и влюбен в родния Ямбол кмет

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история”, Регионален исторически музей – Ямбол

Стоян Митев остава в новата история на Ямбол като най-дълго управлявалия, най-успешния и обичан кмет. Роден е в Ямбол на 10 октомври 1889 г. Учи в Сливенската мъжка гимназия, завършва право в Софийския университет и от 1916 г. е адвокат в Ямбол. За първи път поема управлението на града през 1918 г. като председател на тричленната  комисия.

В Ямбол до края на Първата световна война се запазва предимно едноетажното строителство. Улиците са мръсни, прашни и кални, водопроводите – остарели, а канализация почти не съществува. От началото на 20-те г. на XX в. започва нов етап в благоустрояването и хигиенизирането на града.

През 1923 г. Стоян Митев отново е председател на тричленната комисия, а на следващата 1924 г. е избран за кмет като член на Демократическия сговор. На този пост е преизбиран последователно до 1934 г. Той показва умел и същевременно твърд почерк при управлението на града. През тези години в Ямбол се наблюдава засилено строителство. Съборени са много постройки, през които са предвидени да минават нови улици. Отчуждени са  терени, определени за разширяването на градска градина, която, благодарение на назначения за градски градинар Руси Хайдутов, се превръща в третата по големина в страната (след тези в София и Варна). Открита е жп линията Ямбол – Елхово, извършена е корекция на р. Тунджа, построена е модерна пощенската палата, сградата на кметството, започва строителството на читалище „Съгласие”. Безистена е преустроен в съвременни хали, павирани са улиците от Каргонския мост до гарата. За нуждите на учениците са изградени нови сгради на училищата „Даскал Атанас Кожухаров”, „Георги Дражев”, „Проф. Петър Нойков”, гимназия „Иван Райнов”.

Ямболски педагози на среща с кмета Стоян Митев и акад. Михаил Арнаудов (първи ред четвърти от ляво надясно)

Освен извършването на засилена и многостранна градоустройствена и благоустройствена дейност, се решават и двата основни проблеми на Ямбол: водоснабдяването и електрификацията му. За целта Ямболската община взима заем от държавата. През 1923 г. е сключен договор с инж. Евстати Стефанов от София за проектиране на цялостното водоснабдяване на Ямбол. В края на 1929 г. в града има 24 обществени чешми, 10 училищни и 1086 частни.

Заедно с водоснабдяването, Ст. Митев работи и за изграждането на електрическата мрежа в града. В началото  на 1929 г. е пусната в действие електроцентрала с мощност 420 квт., която става общинска собственост, след като е откупена от кооперация „Светлина”.

През този период Ямбол е приет в Съюза на българските градове – обществена организация, с основна цел взаимодействие между градските общини, които да оказват влияние върху формирането на единна държавна политика и усъвършенстване на общинското законодателство.

Стоян Митев на конференция на кметовете, София, 7 февруари 1928 г.

В началото на 30-те години на XX в., със своите над 24 000 жители, Ямбол е един от големите градове в страната. Негова гордост са също „Ормана” и фазаните в него, специалната товарна гара, която през 1928 г. е на първо място в България по брой на експедирани вагони със зърнени храни.

От края на 1933 г. ямболската общественост е обхваната от еуфория покрай откритата в града минерална вода. Стоян Митев подхожда критично към лечебните ѝ свойства, което е един от поводите общинските съветници от групата на Работническата партия да искат бламирането му през април и май 1934 г.  Деветнадесетомайският преврат в страната слага край на дейността на Общинския съвет.

През 1937 г. Стоян Митев от Ямболски околийски управител за пореден път е назначен за кмет. В своето интерю за местния в. „Тракиец” той подчертава: „..ще работя за Ямбол и за всестранното му издигане… С благодарност ще приемам всяка обективна и конструктивна критика.”

В следващите години Общината, начело с кмета, дава предимство на подобряването и разширяването на канализацията, павирането и шосирането на улиците, направата на тротоари и бордюри, озеленяването. Започва поставянето на подземни кабели за телефонната мрежа.

На откриването на морското казино в Бургас през лятото на 1938 г. сред официалните гости е и кметът на Ямбол. В своята тържествена реч областният директор Козарев изказва похвални думи за Ст. Митев, „който с неуморна енергия и настойчивост успя да създаде грамадни блага за града и гражданството, и който трябва да послужи като пример за всички останали тук по-млади кметове.”

Уменията на Митев не остават незабелязани. През 1941 г. е командирован за кмет и на гр. Ксанти, който тогава е административен център на българската област Беломорие.

В края на същата година ямболското кметство и събралото се пред него гражданство посрещат цар Борис III, княз Кирил,  военния министър Теодосий Даскалов и адютанта полк. Жечев. Това е първото и единствено официално посещение на цар Борис III, но той няколкократно отпуска финансови средства за бедните и нуждаещите се в Ямбол.

Посрещане на Цар Борис III пред кметството, Ямбол, 18 септември 1941 г. (фотография: Любен Качулев)

По ирония на съдбата Стоян Митев, който е човек с широки интереси и богата култура, има нещастието да е кмет до преломната за България дата 9 септември 1944 г. Разбира се, не е пощаден от новата власт. Превръща се в изкупителна жертва на Народния съд, който го осъжда на смърт на 19 февруари 1945 г. Убийството му остава неразбрано за много ямболци.

Мара и Стоян Митеви, Ямбол, 1942 г.

 

В запазените спомени за него четем: „Ямбол се гордееше със своя кмет Стоян Митев. Изключителен ерудит, достоен човек, скромен и състрадателен. Старите жени ставаха да му целунат ръка за сторените добрини. Уважаваха го не заради поста му, а заради личността му.  Ангажиран с проблемите на всеки гражданин поотделно. Редовно обикаля града с общинския файтон и си записва на всяка улица какво трябва да се направи. Той само е градил, а те го убиха!”

Независимо от всичко, което е направил за Ямбол, на този достоен кмет няма издигнат паметник или именувана улица. Но остават сградите, построени по време на неговото управление. И те са доказателство, че и тук са се раждали и живели  достойни  за уважение хора.