Стефан Караджата – Сила, Подвиг, Спомен

На 30 май в Регионален исторически музей бе открита изложба посветена на 150 години от героичната смърт и 178 години от рождението на Стефан Караджата.


Тази година се навършват 150г. от смъртта на един от най- видните български войводи Стефан Караджата. Неговата личност играе ключова роля в развитието на българската съпротива срещу поробителя.Заедно с войводата Хаджи Димитър Асенов от Сливен през 1868г., заедно с други 125 българи те преминават от Влашко в Българско и поемат по пътя към Балкана, по пътя на безсмъртието. Родени в една и съща година 1840 с един ден разлика / Караджата на 11 май хаджията на 10/, тяхната чета от 1868г. е най- голямата в историята на българското национално освободително движение, водят неравни боеве на българска територия и остават завинаги 28 -годишни.
Проблеснала като метеор над поробеното Отечество, четата разбуни духовете, смути и обърка управляващите в Империята, ускори разрешаването на българския църковно – национален въпрос, т.е. признаването на българската нация и заяви за първи толкова открито на Европа, че българите искат не само права, но и самостоятелно управление. Потвърждение на това са трите програмни документа които четата носи- Правилник на българското правителство, Прокламация до Великите сили и Мемоар до султана. Те целят да привлекат вниманието на Великите сили към реалното положение на българите. Мемоара до султана, изготвен от Иван Касабов за първи път поставя въпроса не само за икономически права и верски свободи, но и за независима и свободна държава.
Проявената храброст и героизъм на четниците взривяват българския робски мир от това време.
Подвигът на Ст. Караджа и х. Димитър и тяхната чета е толкова велик, че по- късно се създават легенди за тяхното безсмъртие и въобще за безсмъртието на „ тоз който падне в бой за Свобода…“
В изложбата, която РИМ Ямбол представя пред ямболската общественост и гостите на града, си поставихме за цел да покажем силата на нашия герой, не само физическата която той несъмнено притежава. Но и онази вътрешна и устояваща на трудностите, която той наследява от славните си предци Бимбиловци и Узунниколовци, от които родове са неговите родители Калина Сгурьова и Тодор Търнин. Силата да продължиш напред след смъртта на майка си в различните поселения на семейството до установяването в Тулча през 1854 г. Силата да се включиш в българската военна школа, Първата и Втора българска легия, където ще срещне съратници по съдба, Васил Левски, х. Димитър дядо Жельо войвода. „Страшна хала, решителен и неустрашим…“ така го описват в легията.А за подвига им с В. Левски в боевете при белградската крепост двамата са наречени „Левове“. Силата до края да устояваш веруюто, завещано от патриарха на бълг. революция Раковски за четите и нашата свобода, но поставено на друго ниво. Четата на двамата войводи се прояви като емоционална инжекция за българското общество. Действията и дори и обречени на неуспех извадиха от забвение българите облъчвани в продължение на 4 столетия като рая. За да стигне по посланието „Времето е дошло да вървя там, където ме очаква цял народ да си търсим правата.“ Силата да убедиш около 70 души да тръгнат след теб там където смъртта и сигурния вариант.Силата дори да не вдигнеш оръжие към противника мюсюлманин/ Агата на с. Саръ яр, който дори след това им дава каруци за по-бързо предвижване./
Силата да приемеш боя с превъзхождаш по численост враг още от стъпването на българския бряг до края. В 5-те битки на четата при Караисен, м. Карапанова курия, с. Вишеград и Канлъдере, където войвода е тежко ранен и заловен. Сила в подвига и смъртта. Ето как описва Христо Македонски залавянето на Стефан Караджа на 12 юли „ беше привечер, едва ли имаше час до мръкване. Понеже турците настъпваха не ни оставаше нищо друго освен да извадим сабите и да се бием с хладно оръжие.
Като всеки началник Караджата вървеше напред, толкова решително, като чели излиза на сцената на някой парижки театър. Взехме да отстъпваме, за да избегнем обсадата.Само Караджата не можа да отстъпи, защото беше вече толкова пронизан и нашарен от куршумите, щото не можеше дори да върви.Войниците се нахвърлиха върху него и го завлякоха в стана си.“
На 30 юли в русенския затвор на 28 години приключва жизнения път на войводата Стефан Караджата. Но той и х. Димитър и останалите четници са вече легенда, „подвиг, славно събитие, епоха в нашата емиграция и на българското политическо и умствено Възраждане, спомен за потомството, урок и пример за нас“, такава е оценката на Христо Ботев за четата от 1868г. И същия ще използва силата войводата и в безсмъртната си поезия, където неговия герой все ще търси „ духа на Караджата…“
В памет и поменание на Стефан Караджа и неговия подвиг ние уредихме тази изложба. В 11 табла проследяваме жизнения път на войводата, като акцент на изложбата са паметниците и паметните места издигнати от потомството. Целта ни е да привлечем вниманието на публиката към личността и неговата дейност с което да акумулираме интерес за подробности и детайли.

Екип реализирал изложбата: Автор: Христина Женкова, графич. оформление: Таня Косева, техническо изпълнение Валентин Проданов и Славка Петрова.