Станислава Минева, уредник фонд Етнография, Регионален исторически музей- Ямбол
Много са празниците и обичаите в народния календар, с които се укрепват семейството и родът. Един от тях е Сирни заговезни, известен в българската традиция като ден за прошка. Верен на своя усет, нашият народ е изградил множество поверия и традиции, свързани с изразяването на почит и уважение към всички близки, към по-възрастните родители и кумовете в семейството.
Празникът Сирни заговезни е с променлива дата, тъй като е свързан с Великден. Отбелязва се седем седмици преди Възкресение и винаги се пада в неделя. Традицията повелява на този ден жените да почистят домовете си, момчетата да отидат в горите за мекишево дърво, от което да изработят красиви стрели, за да ги хвърлят вечерта през огъня, а мъжете – да почистят кошарите и оборите, да съберат съчки, шума, дърва и слама, които да запалят вечерта. Народът вярва в очистителната сила на огъня. Смята се, че той изгаря бълхите, пропъжда болестите и лошотиите. Младите прескачат огъня за здраве, а по височината му се гадае – колкото по-голям и висок е той, толкова по-малко градушки ще има по време на жътва.
Както всеки празник в традицията, и Сирни заговезни е свързан със земеделската година. Той дава знак, че зимата си отива, че идват дните за работа в полето. На Сирница завършват сватбите, седенките, хората и свирните.
На празника на трапезата сядат всички, за да заговеят. На нея трябва да присъстват обичайно пита, варена кокошка, баница, риба, вино, халва и други. На този ден най-голяма е радостта на децата, заради извършвания след вечеря ритуал хамкане. Бяла халва или яйце се връзва с конец за тавана, залюлява се и всеки се старае да отхапе парченца само с уста, без помощта на ръцете си. След приключването на хамкането, конецът се пали, а по него се гадае каква ще бъде годината – ако гори бързо, то тя ще е добра.
На сутринта след Сирни заговезни започват големите пости, които продължават до Великден.
