СЕЛО ЛАЛКОВО В БЕЛЕЖКИТЕ НА АНГЛИЙСКИТЕ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ

Христина Женкова, фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол

През периода на османското владичество един от начините, по който европейският свят е можел да влезе в контакт и опознае българите са пътуванията през нашите земи на различни лица – чужденци. Сведенията, които те ни оставят за градовете, селата и местностите, през които преминават, за бита, материалната и духовна култура на населението, последици от военни сблъсъци и др. са един своеобразен извор, на който косвено може да се опре научното изследване за процесите от епохата на робството.

Село Лалково /Кючук Дервент/ е обект на наблюдение и представяне от английски пътешественици, минавали по нашите земи още от ХVІІ век. През 1652 г. Роберт Байгрев, пътувайки по пътя от Одрин за Провадия и Добруджа, дава едно от най-колоритните описания на облеклото на българските жени. Описвайки природата на с. Лалково като „… много приятна…” той се спира и на празничната носия на българките от селото: „… Облеклото на жените е един вид рокля без ръкави, надиплена от кръста надолу. Тя както и  ризите им се спуска надолу така, че да се виждат отвсякъде шевицата на роклята и ризата. Жените носят сребърни пръстени почти на всеки пръст, гривни с черни и бели мъниста или раковини на ръцете и китките, а около шията си големи гердани от сребърни монети…”

През ХІХ век българите стават централен обект на вниманието от страна на английските пътешественици, вследствие политиката на Великобритания към Балканите изобщо и в частност към българските земи и процесите в тях.

Едно от най-мащабните събития за Балканите – Руско- турската война от 1828 – 1829 г. и последиците от нея за българите намират специално място в писанията им. В пътеписите на двама от тях Джеймз Алекзандър и граф Томас Кепъл се споменава и с. Лалково /Кючук Дервент/.

В бележките на граф Кепъл селото е спомената във връзка с негово пътуване от началото на ноември 1829 г. На 2 ноември групата на графа е в селото, което го впечатлява с красивата природа и оскъдния бит на българите, които са подчертано преобладаващ етнически елемент. Между другото съобщава, че „…единственото военно препятствие за войската може да бъде гора от дървета, през която много бързо може да се прокара път….”. Не остава встрани от вниманието му, че в резултат на войната повечето от къщите в района са в развалини и изоставени от обитателите си.

В пътеписа на Джеймз Алекзандър „Впечатления от Руско-турската война 1829 г.” събитието вече е представено през погледа на професионалния военен. Получил разрешение да придружава руската флота по време на военните действия той успява да установи близки отношения с руски офицери, което му позволява да се запознае с детайли от събитията. Известно време прекарва във вътрешността на българските земи, което му позволява добра информираност, примерена обективност и желание за дистанциране от официални оценки и позиции.

Пътувайки от Бургас за Одрин той преминава и през няколко селища от Ямболския регион, между които е и с. Лалково. От описанието, което дава за селото става ясно, че той и друг път го е посещавал, защото  изрично отбелязва „…по рано бях минавал през това село на път за Шумла, тогава то беше многолюдно с трудолюбиво българско население и във всяка една къща за пътника имаше добра храна и чест миндер..” Това което вижда сега го шокира и продължава „… Сега се скитах из пустите селски дворове за няколко стръка просо и само в десетина къщи се бяха завърнали техните окаяни собственици. Такава е тежката участ на една страна – арена  на военни действия.”

Разрухата и страхът от насилие и грабежи от страна на турското население, което след края на войната се завръща в старите си селища, са в основата на причините една огромна маса българи от Ямболско да напуснат Родината и да се изселят на север от р. Дунав. Съдба, която не подминава и жителите на с. Лалково.

Пътеписите на граф Кепъл и Дж. Алекзандър и вниманието, което те отделят на с. Лалаково са един интересен източник за изясняване на някои моменти от историята на нашия край в навечерието на голямото изселване на българите през 1830 г.