Сградата на партийния дом – превратности и превъплъщения

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история”, Регионален исторически музей – Ямбол

В края на 60-те и началото на 70-те години на XX век новите градоустройствени решения коренно променят облика на центъра на Ямбол. С неговото разширяване са разрушени редица жилищни и обществени сгради с красив архитектурен стил. С тях изчезва европейската атмосфера на града, за която ще разказват със съжаление съвременниците ѝ.

През този период започва строителството на партийния дом, чието здание тази година  навършва половинвековно съществуване.

В началото на 1967 г. ОК на БКП обсъжда и приема идейния проект, изработен от арх. Атанас Атанасов ( ИПП „Главпроект” – София).

Сградата носи характерните черти на социалистическата архитектура в България – изчистена, строга фасада, облечена в бял камък, който предава монументалност и вдъхва респект. Има партер и три, подаващи се един над друг етажи.

В нея ще се помещават ОК и ГК на БКП, ОК и ГК на ДКМС и редакцията на в. „Народен другар”. Освен необходимите кабинети, заседателни зали, библиотека, столова, гараж за 20 коли, е проектирана и голяма зала с около 500 места, за провеждане на пленуми, събрания, концерти.

Като представителна сграда на властта е нормално да се изгради в центъра на Ямбол. За целта е избран теренът срещу читалище „Съгласие”, между улиците „Раковски”, „Кабиле” и кино „Вапцаров”. Това налага разчистването и събарянето на намиращите се там къщи, една от които е тази на д-р Иван Бояджиев. В спомените си дъщеря му Ваня Газдова пише: „…започна строежа на Партийния дом, точно зад нашата къща, в двора ни, а къщата събориха за разширяване на улицата. Това подейства много лошо на всички…”

Kъщата на д-р Иван Бояджиев, 1920 г., строена по проект на арх. Илия Николов (намирала се е срещу читалище „Съгласие“)

Първата копка е направена на 19 март 1968 г. Честта се пада на  Димитър Йовчев, първи секретар на Окръжния комитет на БКП. Импровизираното тържество е ръководено от Теньо Бозуков, първи секретар на ГК на БКП. Гост на събитието е Георги Петров, завеждащ отдел „Финансово-домакински” в ЦК на БКП.

Няколко години по-късно, отново през месец март (1971), Борис Велчев, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, открива партийния дом.

В продължение на около 20 г., до промените от 10 ноември 1989 г., сградата изпълнява своето предназначение. Превратностите на времето налагат нейната трансформация. Сред ямболската общественост започва полемика за съдбата на зданието. Членове на партията искат то да стане Дом на комуниста. А предложението на кмета Янко Боев за създаването на многофункционален културен център, в който да се намират градската библиотека с всичките ѝ отдели, втора сцена на Драматичния театър и концертна зала, радва културните среди. Той може би случайно е забравил да спомене и Историческия музей, който от своя страна изработва проект за функциите на споменатия културен център. В общи линии идеята е следната: 2-ят и 3-ят етаж да се преотстъпят на библиотеката, а музеят да получи партера и 1-я етаж, на който да се изложи основната експозиция, разположена на принципа на колекциите. Вътрешният двор е предвиден за лапидариум, а партерът – за пространство за временни изложби, билетна каса, щандове за сувенири, дипляни и пр. В малката зала могат да се изнасят беседи и да се провеждат срещи с изтъкнати историци и творци. Сутеренът дава възможност да се обособят удобни фондохранилища – за керамика, дърво, хартия, метал и др., както и реставраторско и фотоателие.

Радостта на културните институции е кратковременна. От м. март 1991 г. в бившия партиен дом се помещава администрацията на Община Ямбол.