Руско-турската война от 1828-1829 г.  през един по-различен  ракурс

Вчера, 18 септември 2019г., Регионален исторически музей – Ямбол представи изложбата  „Далеч от Родината, с мисъл за Ямбол”. Неин автор е Христина Женкова, уредник в отдел „Възраждане“ в РИМ – Ямбол. Художественото оформление е дело на художника Таня Косева.

Изложбата представя Руско-турската война от 1828-1829г., едно сравнително непознато за широката публика събитие, през различен ракурс. „Проектът беше обмислян дълго и в първоначалната концепция се акцентираше върху два факта: първото освобождение  на Ямбол от войските на Дибич Забалкански в началото на август 1829г., както и периодът на Междуцарствие, когато българите в града ни живеят сами със себе си и са госдодари на собствената си съдба. Вторият акцент падаше върху масовото изселване на ямболското население от пролетта на 1830г.”, разказва Христина Женкова.

В хода на изследванията авторката променя както името, така и концепцията на изложбата, избягвайки от класическия вариант на показване на войната – нейното начало, цели, стратегия, военни сражения и последици. Събитието е отразено чрез спомените на съвременниците,  докладите на руски военноначалници, сведенията на западноевропейски дипломати и пътешественици, но е отделено внимание на дарителското дело на онези българи, които напускат родните места.

„За ямболци тази война ще бъде 30 дни без турско присъствие, през които те ще гледат на света с очите на свободните хора. След нейното приключване югоизточните български земи никога няма да са същите. Войната завинаги ще остане една голяма рана не само за самите изселници, но и за техните потомци. Изпълнявайки клаузите на Одринския мир, с руснаците през 1830г. от Ямбол към Влахия, Молдова и Южна Бесарабия тръгват около седем хиляди души – занаятчии, земеделци, учители, свещеници и техните семейства. На тези хора, поели към непознатото и неизвестното с еднопосочен билет, посвещаваме тази изложба.

Част от изселниците, особено заселилите се в Браила и Болград, успяват да натрупат състояние. С годините те достигат до моралното прозрение за дълга към отечеството и започват да подпомагат по различен начин сънародниците си”, продължава разказа си авторката.

В изложбата е отредено специално място на дарителските жестове на отделни личности, опълченци и фамилии от Ямбол или с ямболско потекло, които подпомагат образователното и културно развитие на града – фамилиите Попович, Янкови, Параскевови, Чапърови. Не е подминато и участието на ямболци в живота на Болградската българска гимназия, Браилското българско училище, Българското книжовно дружество.

В оригинал посетителите могат да видят църковните книги „Миней” и „Апостол”, с приписки за дарителство, учебници от епохата, първата детска книжка „Гуслица” и др.