Ради Иванов Колесов, във времето на просвещение, подвиг и саможертва

Христина Женкова, фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол

На 29 юни се навършват 158 години от смъртта на любимия на всички ямболци даскал, просветител и бунтовник Ради Иванов Колесов. Нека се върнем повече от век и половина назад, да упоменем, спомним и предадем на тези след нас, делата на един от най-изявените ямболци – даскал Ради.

Много често, тези които правят прелом в историята на едно селище, страна или на човечеството живеят устремно, на бързи обороти и сравнително кратко. Такъв е и нашият герой. Неговият житейски път е кратък, само 25 години, но успява да сътвори толкова много неща – дава зародиш на революционни и обществени поврати в нашия град, застава в центъра на едно от най-големите съзаклятия в Българско – въстанието на Никола Филиповски от 1856 г. и още, и още, които ще се опитаме да споменем.

Като че ли неговата фамилия – Колесов, която той сам си избира е олицетворение на целия му живот. Както колелeта  се въртят и движат колата по пътя напред, така и той гради нови и нови неща за Ямбол. Нещо повече,  успява да излезе от покоя и спокойствието  на града, за да види непознати селища, да научи нови неща. А това за времето си е истински подвиг.

Но, да започнем отначало. Годината е 1837, когато  в семейството на майстора на каруци Иван Стоянов и Дона Иванова се ражда осмото поред дете. В същата година в Европа се ражда бъдещата императрица на Австро-Унгария и Бохемия, известната принцеса Сиси. А в Българско, няколко месеца по-рано в Карлово, на белия свят идва бъдещият Апостол на свободата Васил Левски.

По това време в  Ямбол социалните, политически и културни пластове поне видно са намерили някакъв баланс. Разграничени са основните поселения на българското и инородно население, съответно в Каргона и Ески Ямбол, но все по-често започва да се наблюдава заселване на българи в централната част на града, оформят се няколко чисто български махали. Евреите вече са се установили трайно и са заели доста дюкяни в Безистена. А той и кръгът около него става оживен търговски и пазарен център, с множество дюкяни маази и магазини. В хановете редовно отсядат търговци и представители от други селища, дори и от странство.

Към двете български църкви – „Св. Троица” и „Св. Георги”, освен килийни, функционират и взаимни училища. Но все пак, децата повече зубрят непознати гръцки текстове. И май единствено в частното училище на Александър п. Зограф, българчетата научават нещо по-различно, тогава когато дългата показалка не играе по главите и ръцете на питомците. Младите започват плахо да се бунтуват. Още напред във времето е Кримската война, която ще задвижи въздуха за свободните стремления.

В такава обстановка, към края на 1837 г., на бял свят идва Ради. За разлика от другите деца, той никога няма да види баща си – майсторът на каруци и колела умира същата година. Но, издръжливата българка Дона, неговата майка е готова да посрещне новия човек в семейството и му дава името Ради – на Господ, на съдбата и  радостта през сълзи.

Даскал Стоян и даскал х. Димитър ще са първите му учители във взаимното училище към църквата Св. Георги в Ямбол. Бързо усвоява  азбуката и  уроците, но на гръцки, а той желае да учи българска история и граматика. Освен това пита и се заслушва в разговорите на възрастните за хайдутите, за голямото московско от 1830 г., след което хиляди български семейства от Ямболско намират ново поселение далеч от родината.

Неволите в многолюдното семейство принуждават дванадесет годишният  ученик да напусне школото и да стане чирак в една фурна. Но, голямото учение още повече го привлича. По време на чиракуването обикаля Каргона и Ески Ямбол, запознава се отблизо с живота и традициите на града.

Дори мечтите за учене достигат до Одеса, Москва и Петербург. Това е и причината да почука на портите на чорбаджи Атанас Панев. Да иска средства за образование. Получава отказ. Но пък среща даскал Иван Стефанов, дошъл в Ямбол от Елена. Той му отваря очите за Еленското училище оттатък Балкана. И момчето започва да чертае нови по-реални планове – Елена. Споделя ги с верния си приятел Тодор Кючук Вълков и през есента на 1852 г., 15-годишният Ради и 16-годишният Тодор предприемат едно голямо пътешествие от Ямбол – Сливен през Балкана в Елена, с малко скътани жълтички, но с голямо желание и порив. Установяват се на квартира в метоха на Хилендарския манастир и се записват в училището на Хр. Кършовски. И ако Тодор Вълков набляга само на учението, Ради попада в полезрението на Раковски. Срещите с него и други съзаклятници го формират като българин с чувство за отговорност и дълг. Паралелно с това върви и учението – само на български. Но вече е довереник на бунтовниците от Елена и Търново.

Годината 1856 е преломна в живота на Колесов. Тогава се оказва в центъра на въстанието, организирано от кап. Никола Филиповски, като писар и един от главните съзаклятници на готвения бунт. След разгрома на бунта е заловен и осъден на смърт.

С помощта на влиятелната търновка Гена Бонева /Бяла Бона/ и ямболските първенци е откупен и срещу няколко стотин златни лири смъртната присъда е заменена с 3 години затвор. В Търновския затвор усърдно чете и изучава руски език. Плод на неговите усилия е преводът от руски на немската „Повест на Генрих Айсенфелски” от Христофор Шмит, която излиза в тираж 2000 бр. през 1859 г. Така Ради Колесов се явява първият преводач на западноевропейска литература в Ямбол. Според биографа на Колесов Андрей Андреев, в затвора започва да превежда и биографията на Ал. Македонски.

През 1860 г. се завръща в Ямбол, посрещнат от своите съграждани тържествено като страдалец и борец. Отдава се на любимото си учителско поприще, като учител във взаимното училище към църквата „Св. Троица”, но намира време да осъществи и някои свои политически и обществени планове.

Това е времето, когато главен учител на ямболските училища е народният поет Добри Чинтулов. Между двамата се заражда творческа, обществена и човешка близост, която спомага за оформяне личността и светогледа на Колесов. Нещо повече, в негово лице Чинтулов вижда свой заместник като главен учител.

Контактите с ямболското гражданство стават и в домашна обстановка, той чете със съгражданите си вестници, изнася беседи, организира вечерно училище за неграмотни възрастни и по този начин ги подготвя за възприемане на светското художествено слово. Притежава една от най-богатите библиотеки в града, която предоставя на желаещите.

В Ямбол само за две години, Колесов успява да обедини около себе си кръг на едно ядро от млади, решителни и влиятелни  хора, които ще бъдат основата на Ямболския революционен комитет от 1874 г.

Обществената му дейност включва идеята за създаване на едно общество, което седем години след смъртта му, през 1869 г. ще основе „Ямболското благодетелно читалище”.

На 29 юни 1862 г., в разцвета на своята младост, ненавършил 25 години даскал Ради умира покосен от туберкулоза. Погребан е в двора на църквата „Св. Троица”.

И за да запълним портрета на нашия герои, трябва  да упоменем и любовния му роман с ямболската хубавица Донка Ташкова, за който има и няколко песни. Двамата се сгодяват, но няколко месеца преди кончината на Ради, Донка умира. Подробностите за тази любовна история са дълбоко  скрити в семейните тайни.

След смъртта на даскала, ямболският художник – зограф Александър п. Георгиев рисува негов портрет. Той е един от първите опити за светски портрет в Българско и е единствен с епитафия на страничната облегалка на стола, на който е седнал Ради Колесов.

В заключение да си припомним  думите на  кап. Никола Филиповски  -„Аз закачам звънче, което след време ще стане камбана”. За Ямбол и ямболци Ради Иванов Колесов е това звънче.