Кукеров ден в с. Денница

Предоставяме на вашето внимание разказа на Стоян Иванов Банев за последното празнуване на Кукеров ден в с. Денница. Публикуваме разказа с малки съкращения.

Динка Ангелова, фонд „Етнография“, Регионален исторически музей – Ямбол 

 

„Това се случи за последен път през март 1938 г. в малкото село Денница, сгушено в китните гори в полите на Странджа, когато за последен път се играха кукерски игри.

Пред прага на Втората световна война, през март, първият понеделник от Сиропусната седмица беше за селото най-интересният ден – Кукеров ден. За последен път по стар тракийски обичай беше организиран и игран кукеров ден със следните действащи лица: за цар на кукерите беше нагизден дядо Миле или както го наричат в селото Кара Миле, преселник от с. Карахамза, Лозенградско. Облечен с дълга бяла дреха, с украшения по нея, с широк жълт колан, на който виси голяма дървена сабя, на главата му царска корона от жълто тенеке, обут с лачени чизми. В едната си ръка държи едра броеница от дъбови шикалки, а в устата му – дълъг чибук с накрайник от кратуна, натъпкана с влажна слама, която непрестанно пушеше.

Втората главна роля се играеше от попа, облечен с дълъг вехт сукман с патрахил. На главата му – килимявка от стара цинкова тенджера. Държи кандилница от кратуна, натъпкана с влажна слама, наподобяваща пушещ тамян. Тази роля се изпълняваше от Стоян Апостолов.

Третата главна роля се изпълняваше от Стоян Иванов Севриев – той беше докторът. Облечен с мушама, на главата му мека шапка, с очила. В едната си ръка носи куфарче с медикаменти, на шията му виси джобен часовник, направен от разрязана глава лук, а в другата ръка държи слухова тръбичка за преглед на болните.

Четвъртата роля се играеше от двама младежи, преоблечени със сукмани като мома и булка, като булката държи в ръцете си бебе от парцали.

Тази петорка се съпровожда от двама, преоблечени като циганин и циганка, които водят магаре с два-три чифта дисаги, които ще се пълнят с подарените хранителни продукти.

Заедно с групата се движат около десетина младежи, пременени с кукерско облекло от износени кукерски костюми – потури, сукмани, кожуси, калпаци, обърнати наопъки като гугли. Лицата и ръцете им бяха натрити със сажди, така, че само бялото на очите им се виждаше. Някои слагаха в устата си зъби от лук, за да са по-страшни. Всички са въоръжени с дървени саби, като двама от тях, телохранителите на царя, бяха въоръжени по друг начин. Единият държеше дълъг прът с парцал в единия край (помет за измитане на пещта). Вторият кукер беше въоръжен с кросно, завързано като пушка на рамото му – с него се нанасяше на гърба кукерския печат. Така натъкмени, със звънци и хлопки на поясите, кукерите представляваха гвардията на царя.

Играта започваше от сутринта и продължаваше до вечерта, докато се обходят всички къщи в селото. Кукерите се съпровождаха от гайда и тъпан, като гайдаржия беше дядо Георги Гъджиля, а тъпанджия – дядо Вълчо Джамбазина.

При започване на играта царят издаваше заповед на сред мегдана на всички жители на селото – на този ден, когато играе кукера, никой да не излиза от селото на работа и нареждаше на двамата телохранители да отворят учебните стаи на училището и да освободят всички ученици от занятия. След това започваха церемониите във всеки дом, като целият състав влизаше в двора на стопанина. Попът посещава всички стаи и яхъра, като произнася някаква благословия. После играят кукерско хоро, като някои шегаджии си правят закачки. За шегите си те бяха наказвани с кукерски печат – слагаха му го на гърба с намазаното с кал кросно.

След обхождане на домовете, надвечер, всички кукери се събират на селския мегдан. Донасят на царя дисаги с жито, прикачват му ги на шията и той насява с това жито целия мегдан, като благославя, че който засее от това кукерско жито, ще има голямо плодородие и голяма носливост на кокошките. В този момент мало и голямо се втурва да събира от земята благословеното кукерско жито. След това донасят едно дървено рало с ярем, в което впрягат двама яки кукери. Царят подкарва впрегнатите кукери с остен и започва да оре. Впрегнатите кукери хукват из мегдана, царя пада на земята, те го влачат и предизвикват голям смях. След това се пристъпва към последната церемония. Изморения цар го качват на предницата от дървена кола, на която слагат тесте драка и там го слагат да седне. Дават му поводите на двама впрегнати кукери, които хукват по надолнището към една голяма локва и там оставят царя. Той слиза от колата, нагазва калта и излиза оттам напръскан целия с кал, като отива на чешмата, за да се измие. С това последно действие кукерските игри приключват.“