Още веднъж за Средновековния ямболски надпис от 1356/1357 г.

Явор Русев, фонд „Средновековие“ – Регионален исторически музей – Ямбол

Надписът от времето на цар Йоан Александър е открит през 1885 г. в турските гробища в Ямбол от братя Шкорпил и оттогава е обект на множество интерпретации. Самият надпис е издълбан  върху девет реда на каменен блок, чийто горен край е отчупен. В момента е съхраняван в Националния археологически музей в София (инв. № 555).

Още на същата година след намирането му, братя Шкорпил правят опит за разчитането на надписа 1. Две години по-късно същите автори представят факсимиле на надпис, но самия текст дават единствено като непълен новобългарски превод, в който в скоби са цитирани отделни места от оригиналния текст2.

През 1896 г. надписът е публикуван от Г. Димитров, който дава информация и за движението на надписа през този период: през 1889 г. камъкът все още е  в Ямбол, съхраняван в двора на съдилището, а през 1896 г. вече е пренесен в Пловдивската народна библиотека3. След това с надписа са работили П. Сирку4 и Иван Дуйчев5, а през 1960 г. Иван Гълъбов налага промени в четенето на надписа, интерпретирайки го като граничен знак6. Четенето на Гълъбов бива възприето и от следващите изследователи, коментирали надписа – например В. Гюзелев, който представя надписа в обзора си за средновековната история на Ямбол7.

Последен с надписа работи Н. Шаранков8. Настоящата публикация има за цел да обобщи промените в четенето на надписа, приложени от изследователя и изводите, които произтичат от тях.

Дълги години се смята, че цар Йоан Александър (1330-1371) е имал брат на име Михаил, чиито син, Господин Шишман, е управител на Ямболската крепост в тези смутни времена. За първи път тази теза се появява в публикацията на Ив. Гълъбов през 1960 г9 и е възприета от всички следващи изследователи на паметника. След внимателно изследване на паметника, Шаранков оборва твърдението на изследователите преди него и прави ново разчитане на надписа. Така вместо фразата „син на Михаил“ Шаранков разчита „по Божията милост“, част от титлата „Шишман господин (т.е. господар или дори деспот) по божията милост“.

Така ревизираният текст на надписа, според Н. Шаранков, изглежда така: „В дните на благоверния цар Йоан Александър неговият брат Шишман, господар по божията милост, постави този стълб пред Дъбилин в годината 6865 [=1356/1357 г. сл. Хр.], десети индикт. И който го повреди, да е проклет от Бога и от 318-те богоносни отци!“.

Поправеното четене на Ямболския надпис премахва несъществуващия брат на цар Йоан Александър на име Михаил и показва, че царев брат е смятаният досега за племенник на царя Господин Шишман. Следователно Шишман, както и Йоан Александър, е син на деспот С(т)рацимир и деспотица Кераца, като той очевидно е наречен на своя дядо по майчина линия, видинският владетел Шишман, което изцяло съответства на обичайната практика на именуване. Според Шаранков титлата на Шишман го посочва като господар на определена територия, в случая принадлежаща към Българското царство. Неясни обаче остават както центърът на неговите владения, така и техният обхват. Както отбелязват някои изследователи, надписът вероятно има и отчасти мемориален характер, така че би могъл да е поставен във връзка с конкретно събитие, например присъединяването на земите около Дъбилин към владенията на господин Шишман или спасяването им от вражеско нападение.

Ямбол е превзет от турците скоро след битката при Черномен, през

1373 г., 17 години след поставянето на надписа на Господин Шишман.

Описвайки ожесточената обсада на града, започнала в ранна пролет и продължила до горещите летни месеци, османският хронист Садеддин изтъква упоритостта на владетеля на крепостта, за съжаление, без да споменава името му. Допускането, че това може да е бил все още Господин Шишман – след като вече се знае, че той не е племенник, а брат на Йоан Александър, и следователно доста по-възрастен, отколкото се предполага, става по-малко вероятно, но все пак не е и напълно невъзможно.

 

  1. Шкорпил,  Шкорпил 1885: К. Шкорпил, Х. Шкорпил. Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия, Пловдив 1885, 31, 85, № 12.
  2. Шкорпил, Шкорпил 1887: К. Шкорпил, Х. Шкорпил. Материали по археологията и антическата география на България. 1. Български паметник от Ямбол, ПСп 21-22, 523-525
  3. Димитров 1896: Г. Дивитров. Княжество България в историческо, географско и етнографско отношение, част II, Пловдив 1896, бел.2
  4. Сьiрку 1898: П. Сырку, К истории исправления книг в Болгарии в XIV веке, Том I, вып. 1: Время и жизнь патриарха Евфимия Терновскаго (Записки Историко-филологическаго факультета Императорскаго С.-Петербургскаго университета, ч. 25, вып. 1), Санктпетербург 1898, 271–272, бел.1
  5. Дуйчев 1944: Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, II: Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство, София 1944, XXV, 149, № LI, 383–384.
  6. Гълъбов 1960: И. Гълъбов, Ямболският надпис, в Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски, София 1960, 421–426.
  7. Гюзелев 1976: В. Гюзелев, Ямбол в епохата на Първата и Втората българска държава, в История на град Ямбол, Ямбол, 1976, 60.
  8. Шаранков 2017: Н. Шаранков. Ямболския надпис на Господин Шишман, брат на цар Йоан Александър, от 1356/1357 г. in BULGARIA MEDIEVALIS, 8, 2017, 251-274
  9. Гълъбов 1960: И. Гълъбов, Ямболският надпис…