Отново за къщата на фамилия Брънекови

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история”, Регионален исторически музей – Ямбол

В Ямбол има малко оцелели емблематични сгради, съхранили родовата памет. Една от тях е къщата на фамилия Брънекови, която през последните години е обект на интерес, свързан с нейните консервация и реставрация. Намира се срещу Минералната баня. Разположена е ъглово и има малък двор. Построена е около 1908 г. и носи белезите на тревненската възрожденска архитектура, откъдето са корените на Брънекови. Сградата е двуетажна, с подчертан алпийски стил, тесни стрехи, скатен покрив и с приземен етаж, в който се влиза директно от улицата. Балконите са богато украсени с геометрични и растителни дървени орнаменти. Външни стълбища водят към първия етаж. Къщата впечатлява с кула, която започва от второто ниво, излиза в еркер и завършва с пирамидален купол и шпил.

Фамилният герб, изобразяващ планинското цвете еделвайс, още може да се види на една от фасадите, а надписът „Нагоре и навътре 1902” дава повод за различни трактовки.

Когато говорим за знакови фамилни къщи, е важно да знаем историята на собствениците ѝ. А що се отнася до тази на Брънекови, те са познати с многостранната си дейност, поради което си спечелват прозвището „Бръмчащите”.

През 1902 г. Петър и Мария Брънекови се установяват в Ямбол. Същата година той става член на Туристическото дружество. Петър Брънеков (27. 04. 1878 – 06. 10. 1916) е първият юрист с докторска степен в града, един от първите теоретици на кооперативното движение в България. В началото на 1903 г. основава кооперация „Братство”. По негова идея през 1908 г. е създадено Дружество за културно и икономическо издигане на Ямбол. Инициатор е на залесяването околностите на града и разрастването на парка. Автор е на десетки трудове и материали на тема право, педагогика, политика и кооперативно движение.

Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война в състава на 18-ти Етърски полк и 46-ти пехотен полк. Загива на 6 октомври 1916 г. при Пожарски рид.

Синовете му Тотю (23. 07. 1904 – 14. 04. 1977) и Любен (24. 12. 1908 – 27. 12. 1995) Брънекови наследяват от баща си любовта към туризма, литературата и въобще към обществения живот.  По образование са агроном и юрист, но тези колоритни личности участват в почти всички дружества и начинания в града.

Тотю Брънеков е дългогодишен председател на юношеското туристическо дружество (ЮТД) „Тунджа”. Един от основателите на есперантското дружество и на Дружеството за борба против поетите, участва в групата на ямболските модернисти и е  сред първите стенографи в Ямбол. Специализира журналистика в Берлин. В периода 1935-1939 г. е главен редактор на в. „Тракиец”. Автор е на около 20 научни и научно-популярни книги и стотици статии у нас и чужбина. На него принадлежи идейният проект за герб на Ямбол и девизът „Идвам от древността, отивам в бъдещето.” Той е сред деятелите за написване история на Ямбол, запазването на Безистена като исторически паметник, „гостоприемните” дни на града.

Любен Брънеков е един от най-известните членове на ЮТД „Тунджа”, създател на химна „Обичаме земята”. От 2006 г. клубът на туристите ветерани в Ямбол носи неговото името.

Съучредител е на ученическото археологическо дружество „Диана”, на Комитета по проучване на Ямболската минерална вода. Също журналист и редактор на в. „Тракиец”. Интересът му към миналото намира израз и в колекционирането на старини.

Много може да се пише за приноса на Брънекови в интелектуалното битие на Ямбол, но е видно как визията на родната къща до голяма степен отразява характера на притежателите ѝ.

След 9 септември 1944 г.  Брънекови са принудени от новата власт да делят дома си с настанени там квартиранти. Първият етаж е превърнат в магазини.

При тези обстоятелства Тотю се мести да живее в София, а Любен остава в Ямбол. След смъртта на известния ямболски адвокат сградата не се стопанисва от години. По всичко личи, че потомците нямат отношение към пълния с история дом.

Въпреки че през 1999 г. е декларирана за архитектурно-строителен паметник на културата с категория „местно значение”, днес тази призрачна къща може да послужи за декор на страшен филм.

Във времето комисии с участието на представители от Община Ямбол и Националния институт за недвижимо културно наследство правят опити да я възстановят, възлагайки на собствениците ѝ извършването на ремонтни дейности.

Бъдещето ще покаже каква ще е нейната съдба –  пълна разруха или нов живот.