Обичаи за дъжд

Динка Ангелова, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

„Пеперуда лята, над гора се мята,

Нагоре, надоле, къмто нашто поле

Дай ни Боже, дай ни, ситен дребен дъждец…”

Обичаите за дъжд са сред традиционните народни календарни празници в Ямболско, проявили голяма устойчивост във времето /запазили се до към 50-те год. на ХХ век/.

В тях са съхранени старинни вярвания и представи, съчетани по необикновен начин с идеите на православната ни църква. Хората са вярвали, че всяко зло, беда и болест, които са ги сполетели, са знак, че са нарушени старите повели на предците. Божието възмездие се е стоварило върху тях, защото някой от общността е съгрешил. И те са търсели виновниците за тази прокоба, като са ги наказвали.

Интересни са обичаите, изпълнявани в Ямболско при засушаване. Широко разпространен е обичаят „Пеперуда”. В някои селища се е изпълнявал в определен ден: в понеделник, една седмица след Великден / Могила, Люлин, Александрово и др./; на следващия ден след Гергьовден /Маломир, Стралджа и др./; в понеделник след Гергьовден /Кирилово, Камен връх, Лесово, Мелница и др./. В голяма част от селата обичаят се е изпълнявал при засушаване, като често е бил придружаван от маслосвет и черкуване.

По традиция в пеперударските групи са участвали момичета на възраст между 12 – 15 год. За „пеперуда” са избирали момиче-сираче /едно или няколко/. Обличали се в по-стари дрехи и се обкичвали със зеленина, обикновено бъзак /според народните вярвания той расте там, където има много влага/, но някъде са се кичили с лапад, коприва, репей и др. С менчета в ръка, групата обикаляла селището, като навсякъде ги посрещали като скъпи и желани гости.

Описани са различни локални варианти на обредните действия, изпълнявани при този обичай, но в най-разпространения си вид те изглеждат така. Влизайки в двора, момичетата запяват песен, а „пеперудата” играе напред-назад, като мята клонките бъзак, които държи в ръцете си. През това време стопанката я залива с вода. Важен момент е гадаенето – търкулват сито и гледат как ще падне – ако е отворено, ще има дъжд и плодородие. Като дар момичетата получават брашно, мас, сирене, дребни монети, но не и яйца, защото „ще вали градушка”. Със събраните продукти се замесват хляб, баница и др., с които се гощават, а събраните пари даряват на „пеперудата”. В някои села се урежда общоселска трапеза, в която участват само жени. В Стралджа със събраните пари купуват дроб и булгур и в първата неделя след като е играла „пеперудата”, участничките в обичая готвят дроб-сърма, месят хлябове, баници и слагат трапеза на мегдана, в която участие вземат всички жени от махалата.

Интересна обредна практика за дъжд е „Божейми”, изпълнявана в част от елховските села /Камен връх, Изгрев, Лесово, Мелница и др./ Обичаят е натоварен с различни обредни действия, изпълнявани от момичета, които са лазарували, водени от бояница. Главно обредно лице е момиченце на възраст от 1 до 6 години, наричана Яньо, като в селата изискванията за избор на детето са различни. В повечето села се избира дете с живи родители, в някои избират дете-сираче, а в други – дете с рядко срещано име. Обличат го с бяла мъжка риза, в ръкавите на която в много селища слагат пръчка, за да стоят разперени. Прибулват го с червено було и закичват с накити, взети от млада булка. Обичаят протича на два етапа: обхождане на нивите и местностите около селото, при което ръсят с вода; спират при чешми и кладенци, където често са заливани с вода от ергените; гадаене за женитба чрез напяване на китки или накити. Този обичай е много близък до обичая „Еньова буля”, характерен за част от ямболските села.

Макар и в малко села, в Ямболско е познато и обредното правене на „Герман” /Стралджа, Голямо Крушево, Борисово, Попово, Воден/. Обичаят се изпълнява в деня, в който играе „пеперудата”, като в него участват възрастни жени или момичета-пеперударки. Правят глинена кукла с ясно изразени мъжки белези, поставят я на керемида и я оплакват като мъртвец. После я погребват в гробищата или на брега край реката. Този обичай е с езически корени и според изследователите е свързан с  представата за т. нар. „жив мъртвец”, чрез погребението на който се извършва оплождането на земята и довеждането на дъжд.

При голяма суша предците ни изпълнявали маслосвет и черкуване. В село Каменец те са се извършвали така:

Черкуването е твърде интересен обичай. Провеждал се два пъти в годината – на първия понеделник след Гергьовден и на първия понеделник след Димитровден. В тези дни черковното настоятелство, заедно със свещеника, решават да извършат черкуване в понеделник. В неделя, след черковната служба, той съобщава на богомолците, че на следващия ден – понеделник, ще се извърши черкуване. Рано сутринта в понеделник, църковното настоятелство закупува около 20 овце, агнета и овни. Канят хора, които умеят да колят овце и варят курбан. Надвечер, към 16 – 17 ч., един от епитропите бие камбаната за свикване на селяните в черковния двор за молебен. Всеки селянин, заедно със съпругата си, пременени, отиват на църква като носят със себе си, мъжът – крина жито, ечемик или царевица, а жената – пълна бохча с хляб /кравайчета, жито, свещи и варен ошаф/. Подаръка /приноса/ мъжът предава на един от епитропите. Жените се нареждат край стената на църквата. Свещеникът освещава курбана и след това се раздава на богомолците. Преди яденето, жените раздават на съседите си по едно кравайче, по лъжица варено жито, бонбони и др. След като се нахранят, жените се прибират по домовете си, а мъжете, желаещи да си закупят храна /жито, царевица или ечемик/, участват в търга на събраните подаръци. С това приключва курбанът и всеки се прибира у дома си с надеждата, че ще завали дъжд.

Маслосвет не се извършва всяка година, а само при голяма суша, заедно с черкуването и пеперудата. Участват три попа. Местният свещеник и още двама поканени от съседните села се събират заедно с епитропите и желаещите богомолци и отиват на полето при нивите и посевите. Там тримата свещеници застават при някое старо дъбово дърво и извършват маслосвета със светено масло. Един от епитропите пробива на дървото дупка, където свещеникът слага част от маслото и го запушва с восък. По същия начин се поставя светено масло и в други две дъбови дървета, но с такова разположение, че заедно трите дървета да образуват фигура на пиростия /триъгълник/. Така хората се надяват, че ще завали дъжд.” /РИМ Ямбол, СФ-Нова история, № 1705/

Обичаите за дъжд, които в миналото са заемали важно място в живота на предците ни, днес са един спомен. Те вече не се изпълняват и можем да ги видим възстановени само на фолклорни фестивали и събори.