Митрополит Серафим за събитията в село Бояджик от май 1876г.

Христина Женкова, фонд Възраждане”, Регионален исторически музей – Ямбол

След погрома на Априлското въстание във Втори сливенски революционен окръг, митрополит Серафим пише няколко писма до българския екзарх Антим Първи в Цариград. Предвид малкото документи за въстанието в Ямболския край те се превръщат в ценен исторически извор, съдържащ факти за развоя на събитията от пролетта на 1876 г.

Светското име на митрополит Серафим е Златан Груев и е роден в Пирдоп през 1819 г. Учил е в свещеническо училище в Свищов. По време на Априлското въстание закриля мирното население от издевателствата на турците. По-късно, по време на освободителната Руско-турска война, подпомага със сведения руското разузнаване.

Пет на брой, писмата-доклади на митрополит Серафим Сливенски са публикувани за първи път от Кольо Колев в Известия на държавните архиви през 1977 г. В оригинал се съхраняват в архива в гр. Сливен.

От позициите на висше духовно лице, митрополит Серафим се стреми в своите писма да се придържа към истината и обективно да представя действителността.

За случилото се в с. Бояджик, Серафим информира патриарх Антим Първи в писмото от 24 май 1876 г.

В него, той  описва зачестилите грабежи в селото, заради което „селяните се осмелиха да се опрат на селските грабители, като първи са селяните от с. Бояджик”. Дава информация за  Бояджик „…влиза в състава на Сливенската кааза на 8 часа разстояние от Сливен, състоящо се от 168 венчила“. В писмото се дават подробни сведения и описания за трагедията, разиграла се в селото. За истинността на написаното, има потвърждение и във възрожденската преса от това време. Така например вестник „Източно време”, в броя си от 5 юни 1876 г. пише: „…Селяните от Бояджик взели оръжията като видели, че башибозуците идват и не пуснали нито ямболския каймакамин да влезе. Това се телеграфирало в Сливен на Шефкет паша, който отишъл там. Селяните се затворили в черквата си и не сложили оръжията си. Шефкет паша загърмял връз селото. Числото на умрелите не е познато, но се изброяват повече от 300 души загинали. От войската не паднал никой”.

Митрополит Серафим обобщава в писмото си „…селото се обърна на огън и пепел… Това трагично събитие се  извършило в понеделник и до вечерта Шефкет паша се върнал в Ямбол. Във вторник вече се чу и тук в Ямбол, че Бояджик е в пепел“.

По повод писмата на митрополит Серафим за злодеянията на турците, екзарх Антим Първи се среща с министъра на външните работи на империята и иска да се направи разследване. След срещата турското правителство изпраща специална комисия на място. Тя всъщност се стреми да заличи престъпленията и да омаловажи изнесеното в писмата-доклади. Както е известно, това не остава тайна – западноевропейската и руска общественост предприемат широка кампания за разследване на турските зверства в българските земи и за защита на пострадалото българско население.