МИНЕРАЛНАТА БАНЯ – един позабравен ямболски символ

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“, Регионален исторически музей – Ямбол

Строителството на Минералната баня има своята предистория. В края на 1933 г., при спускането на сонда на дълбочина 6,5 м. при т. нар. “турска баня”, е открита топла вода.[1] Новината се превръща в тема на оживени разисквания и предположения. Мнозина смятат, че е намерена минерална вода, други са скептично настроени. Будни ямболци създават Граждански комитет по проучването на термалната вода, в който влизат: Любен Брънеков, Димитър Хаджижеков, д-р Георги Щилиянов, инж. Андрей Сапунджиев, Иван Чешмеджиев, Петър Кючуков, Димитър Хаджиев, Владимир Власков, Михаил Хадмитев и Иван Даов. Комитетът си поставя за задача да подпомага общината не само в проучването свойствата и състава на водата, но и да осъществи връзка с компетентните за целта лица.

Вляво е сградата на т. нар. “турска баня”

През следващата 1934 г. членовете му развиват мащабна дейност. На своите сбирки изработват план за действие. Изпращат до Министерство на търговията, промишлеността и труда молба да се командироват инженери, които да ръководят работата около анализа и изследването на водата за радиоактивност. И още в началото на годината, под контрола на софийските инженери Жеко Георгиев, Благой Спиров и Михаил Пенев[2], в двора на банята са бити няколко сонди.

За осъществяването на набелязаните цели са необходими средства, които се набавят от граждани с възможности. Получават се дарения под различна форма: пари, материали, инструменти, доброволен труд. За събирането на приходи се организират забави, концерти и вечеринки, обединяват се хора с различни професии: учители, чиновници, лекари, банкери и др. Комитетът получава много благодарствени и насърчителни писма.[3]

Всички проучвания на водата се систематизират. Правят се и допълнителни, за да се докаже, че тя наистина е минерална. Според инж. химика Благой Спиров водата спада към групата на алкалните минерални води. В началото на 1935 г. е направен втори анализ, който потвърждава химичния състав на минералната вода и принадлежността ѝ към алкалните води. Според преобладаващите в нея йони е смесена карбонатно-калциева, магнезиева вода. Прозрачна, бистра, с леко лугав вкус, приятна и лека за пиене, близка като качества до известните френски марки вода Розана, Евиян, Вител и др.[4]

С анализирането на водата се занимава и д-р Иван Бояджиев, председател на Лекарското дружество в града. Той установява, че тя дава добри резултати при стомашни киселини, язви, гастрит, лекува отделителната и нервна системи, артериосклероза, рани и кожни болести. Това му дава основание да я популяризира в неговата книжка „Ямболската минерална вода. Състав, показания, лечебност“. Изнася сказки по темата, участва в конференции и дори дава на дъщеря си Ваня рекламни листовки, които да хвърля от влака на всяка гара, пътувайки за колежа[5]  в София.

След каптиране са изолирани подпочвените води и вкусът на минералната вода става по-приятен и сладък. Шахтата е напълно завършена и покрита с бетонна плоча.

За да може в бъдеще използването на водата да става според изискванията за хигиена и лечение, Комитетът решава да построи голям павилион с водоскок за пиене и модерни инсталации за пълнене на бутилки и дамаджани. Измежду осемте идейни скици е избран проектът на арх. Ал. Куртев. На 19 март 1934 г. започват изкопните работи, подпомагани активно от населението, на чийто ентусиазъм са посветени фейлетони в местната преса: „Някаква масова психоза е повишила обществения интерес у гражданите. Водата бързо изми онова еснафско скъперничество…От широко разтворените кесии на гражданите изникна чудно бързо кокетен с европейски вид павилион при минералната вода.“[6]

Сградата на павилиона е открита през лятото на 1934 г. Постройката, във формата на кръг с красиви стълби и колонади, заема площ от 65 кв.м. В средата на залата е фонтанът със статуята от сив изкуствен камък на богинята Диана – символ на здраве и бодрост. Направена е безвъзмездно от ямболеца Панайот Лолов и представлява гола жена в цял ръст, под чиито крака от никелирана тръба, свита на окръжност, изтичат осем струйки минерална вода. Над средната част на павилиона се издига красив купол, заобиколен със стъклена фасада.

Междувременно собствениците на банята, Мюнивер Садъкова и Фатме Хюсеинова, завеждат дело срещу Комитета и предявяват юридически права върху каптираната минерална вода и новопостроената сграда. С разрешаването на проблема се заема лично кметът Апостол Петров. На 23 януари 1935 г. заинтересованите страни подписват пред нотариус спогодба, с която се отказват от всички права върху минералната вода и предават банята в собственост и владение на общината, като оттеглят всичките си жалби и молби, подавани до съдилищата срещу сумата от 800 000 лв.[7]

На 1 април 1935 г. Комитетът по проучване на минералната вода решава да преустанови своята дейност, правейки кратка рекапитулация за извършеното от него в периода на съществуването му (14 декември 1933 – 31 март 1935 г.), публикувана във в. „Тракиец“ под заглавие „Едно дело на нашето гражданство завърши с успех“[8] .

Оттук насетне всички дейности са отстъпени на общината. За приспособяване на банята съгласно модерните изисквания в общинския бюджет са предвидени два милиона лева. За преустройството на сградата е избран отново проектът на арх. Ал. Куртев.

В началото на месец май същата година се получава писмо от Главната дирекция на народното здраве, с което се одобрява каптираната вода да се обяви за минерална и се разрешава ползването ѝ. Със закон от 29 октомври 1935 г. Министерски съвет отстъпва минералната вода на Ямбол.[9] Това още повече ускорява работата около новата градска баня.

Докато вървят строителните дейности, а и след техния край, се осъществява широка рекламна кампания. През лятото на 1935 г. на мострения панаир във Варна са изложени бутилки с минерална вода с етикет на български и немски език. На посетителите се раздават листи с информация, преведена на различни езици. Много чужденци показват интерес и желание да видят ямболската минерална баня. Сред заинтересуваните е и цар Борис III.[10] На Пловдивския панаир е изложен макет на банята, табло с информация и бутилки с газирана и обикновена минерална вода.

Градската минерална баня е отбелязана и на издадената през 1936 г. и поставяна във жп вагоните географска карта на България, а на цигарените кутии се отпечатва нейния павилион. През 1937 г. общината прави рекламни етикети за минералната вода, които да се лепят по куфарите на пътниците от хотелиерите в града ни.

Строителството се извършва на няколко етапа. В началото на 1936 г. е открито за експлоатация само мъжкото отделение. Женското е готово през пролетта на 1937 г. С облицоването на сградата с бял мрамор през 1938 г. Минералната баня е окончателно завършена и се обособява като стопанско предприятие със свой бюджет.

Минералната баня представлява широка двуетажна сграда, в която е вграден куполът от турската баня. През четирикрилната врата се влиза в преддверието, където са разположени лекарски кабинет, каса и чакалня с отделни входове за мъжкото и женското отделение. На първия етаж са кабините за 1 класа, заедно с помещения за единични мраморни вани, за парни и обикновени душове и басейни. На втория етаж са съблекалните за 2 класа, над тях е терасата за слънчеви бани. Всички помещения са снабдени с парно отопление.

Минералната баня прославя Ямбол. Всички гости на града бързат да се възползват от лечебните свойства на водата и да си направят снимка за спомен пред сградата. През този период от историята ни почти няма събитие, което да не се свързва с нея: военни паради, гостоприемната седмица (1936), пощенски картички. Присъства дори и на герба от 1937 г.

Банята се използва като минерална до изчезването на лековитата вода при наводнението на р. Тунджа през 1963 г. След това продължава да работи като хигиенна до навлизането на бойлерите в бита. В края на 1975 г. сградата е декларирана за паметник на културата с местно значение.[11]

Фотограф, Таня Павлова

Днес Минералната баня, някогашната ямболска гордост, съществува сама за себе си – изоставена, ненужна и забравена.

 

[1] в. „Тракиец”, 1933, No 405, 1

[2]  в. Тракиец, № 414, 1934, с.1

[3] Пак там, № 416, 11.02.1934, с.2

[4] Пенев, М., Ямболски минерални бани, С., 1936, с.18

[5] Газдова В.,Автобиографична хроника, 1994, с.88-89

[6] в. Тракиец, № 430, 1934, с.2

[7] Пак там, № 461, 27.01.1935, с.1

[8] Пак там, № 483, 1935, с.5-6

[9] Държавен вестник, № 244, 29.10.1935

[10] в. Тракиец, № 493, 15.09.1935, с.1

[11] Вести на Ямболския музей,№ 2, 1999, с.21