Култова масичка от късния халколит от селищната могила до с. Драма

Тодор Вълчев, фонд Праистория, Регионален исторически музей – Ямбол

През 1989 г. по време на археологическите проучвания на селищната могила в местността „Мерджумекя“ до с. Драма е открита масивна култова масичка.

Тя е изработена от глина, която след изпичането е придобила кафяв цвят. Култовата масичка е четиристранна, с две вписани легенчета, които не излизат над стените ú. Украсена е с назъбвания по ръба на стените и с една лента с врязани триъгълници, запълнени с бяла паста. Култовата масичка е висока 5 см и е с дължина на страните 13 см.

Датира се в късния халколит (4500 – 4300 г. пр. Хр.).

В научната литература са изказани различни предположения относно предназначението на култовите масички. Определяни са като: „съдове с триъгълна форма”, „ритуални обекти”, „модели на трон”, „подставки”, „жертвени платформи”, „жертвеници”, „култови лампи”, „масички-лампи”, „лампи”, „маслени лампи”, „олтари”, ,„постаменти-алтари”, „миниатюрни алтари”, „алтари” и „алтарни масички”. Повечето проучватели ги свързват с религиозните вярвания на праисторическите хора. Тяхната форма и украса са семантично натоварени и отразяват обредната система на неолитното население от нашите земи.

Богдан Николов предполага, че в култовите масички са поднасяни дарове към боговете – животинска мас, която е запалвана, за да кади и свети.

Светозар Станкович интерпретира култовите масички като домашен еквивалент на големите олтари в селищата, в които са пренасяни даровете към боговете.

Чл.-кор. проф. Васил Николов свързва култовите масички с култа към богинята Майка. Според него те участват в древните ритуали за плодородие.