Станислава Минева, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол
В традицията зимните и пролетни празници и обичаи са наситени с гадания и предсказания за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието на семейството. Тяхното честване е съпроводено с обреди, за които се счита, че могат да повлияят на бъдещето.
Един от най- тачените и колоритни празници в нашия регион е Кукеровден/ Кукерският ден, в който има особена емоционалност за живущите в селото, в което ще играят кукерите. Група младежи, с омазани в сажди лица, маскирани с типичната символика на селото, накичени с огледала, та да се огледаш в тях, но да не ги познаеш, с навързани на кръста хлопки и звънци, съставляват кукерската дружина. Най- важната и колоритна фигура в кукерската дружина е булката. Тя е добре пременена и пазена, но често млади мъже се опитват да я откраднат, а целта на кукерската група е да я опази. Кукерите тръгват по улиците на селото, вдигат силен шум, че да няма къща, в която да не се разбере, че кукер иде. Всеки, който кукерите хванат по пътя си, може да се отърве от тях само, ако ги дари с пари. Под музикален съпровод маскираните персонажи обикалят всеки дом в селото, за да пожелаят на стопаните му здраве и плодородие. Стопаните ги даряват с пари, яйца, брашно и други, а някъде стопанката на дома „ръси“ с жито кукерите в знак на плодородие. Цялата група кукери се събира на мегдана насред селото, двама от тях се впрягат в дървено рало и главатарят изорава няколко бразди, като един от кукерите върви отпред с шиник и пръска семе, засяват пшеницата, та да се роди добра реколта.
В различните села кукерските персонажи се различават – могат да се срещнат мечка, конче, булка, магаре, медицинска сестра, поп и други.
В много от селата и до днес се казва, че като не играят кукерите, берекет няма да има. Кукерските игри са известни от незапомнени времена, те са символ на пробуждането на земята, плодовитостта и новото начало на земеделската година.