Керамичен съд от неолитния култов обект до с. Хаджидимитрово

Тодор Вълчев, фонд Праистория, Регионален исторически музей – Ямбол

През 2013 г., по време на археологическите проучвания на неолитния култов обект до с. Хаджидимитрово, са открити фрагменти от един керамичен съд – лилиевидна паница. Тя е изработен от глина, която след изпичането е придобила черен цвят. Повърхността и е загладена и е богато украсена с врязани линии, които са запълнени с бяла паста. От вътре те оформят S-овидни орнаменти, а от вън – меандър. Устието на съда е украсено с коси врязани линии, а под ръба му са разположени 4 пъпки, оформени с прищипване. По дъното на съда има следи от рогозка. Лилиевидната паница е висока 12 см. Датира се в годините между края на късния неолит и началото на ранния халколит  – около 4900 г. пр. Хр.

През праисторическата епоха керамичните съдове са изработвани на ръка. Древните грънчари използват пластична глина, която съдържа дребни минерални примеси: слюда, песъчинки и железни окиси. Преди формуването на съдовете те старателно подготвят своята глина – след омесването тя не трябва да цапа ръцете.

Малките керамични съдове са изработвани от една цяла, добре омесена кръгла топка глина. По-големите керамични съдове са изграждани от глинени ленти с ширина от 3 до 6 см. Формуването на съда започва от устието към дъното му. Тялото му се изгражда от хоризонтални  ленти, които са отрязани косо в двата края, за да може да се прилепват една над друга. Накрая се поставя дъното, което има изтънена периферия, за да се осигури по-добра връзка с останалите части на керамичния съд.

След засъхването и укрепването на съда стените му се изтъняват равномерно с помощта на кремъчни стъргалки, разцепени глигански бивни или черупки от миди. Те се заглаждат и се уплътняват с помощта на овални речни камъчета. Фино престърганите и загладени съдове не се деформират или напукват по време на сушенето и изпичането им става по-лесно.

Следващият етап е покриването на съда отвън и отвътре с тънък слой разредена глина (ангоба). Външните и вътрешните стени на съда повторно се заглаждат и излъскват с помощта на речни камъчета и гладка животинска кожа. Врязаната украса се нанася чрез различни костени инструменти.

Вероятно при направата на съдовете са използвани дървени, каменни или керамични дискове. Благодарение на тях грънчарят е завъртал готовия съд, за да може по-лесно да залепи следващата глинена лента или да следи по-добре престъргването, заглаждането и украсяването му.

По време на изсушаването керамичните съдове губят част от водата и частиците глина се свиват и се уплътняват. Изсушаването трябва да стане бавно и внимателно, за да не се получат напуквания и деформации.

Последният етап е изпичането на керамичните съдове, което е извършвано извън границите на селището.