КАК КОЛЕДУВАХМЕ НЯКОГА

Динка Ангелова, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

Коледа е най-големият зимен празник, очакван с трепет и вълнение. Празник, на който се събира цялото семейство, за да отбележи чудото, наречено Рождество Христово. Домовете са пълни с усмивки, а децата с нетърпение очакват да получат  мечтаните подаръци.

А как са празнували Коледа децата в миналото? Днес предлагаме на вашето внимание интересните спомени за коледните вълнения на ямболските деца в края на 19 век на нашия съгражданин Иван Георгиев, публикувани във вестник „Тракиец” през 1937г.

„Всяка година срещу Коледа си спомням за детските години, когато на мегдана в махалата, в студ и сняг, се събирахме да разучаваме единствената тогава за ямболското дете коледна песен „Синероди”. С какъв трепет очаквахме да дойде Коледа, да тръгнем да пеем и възвестяваме  Неговото рождение! Не знаехме тогава друга песен, пък и съдържанието на „Синероди” разбирахме толкова! Децата от центъра на града разучавахме „Синероди”, а младежите от крайните квартали – повечето земеделци, пееха народните коледни песни, които и днес все още се чуват. Нерядко се срещаха групи полуголи цигани, премръзнали, със своята единствена коледна песен „Риснеле, Божнеле, Коладеле, шестом, шест ангела”.

Минаха доста години оттогава! Народните коледни песни и днес още се чуват. Все още се срещат цигани с прегракнали гърла да коледуват с „Риснеле, Божнеле”. Само „Синероди” не се чува вече! А колко хубава песен е! Какви мили детски спомени буди тя у всеки от нас, надхвърлил 50-тях!

С трепет прекарвахме Бъдни вечер. Сутринта рано, щом чуем първата камбана на „Св. Георги”, ставаме от леглото си, облечем набързо премените, прехвърлим през рамо ушитата от мама торбичка и се озоваваме в църквата. Тук с нетърпение се вслушваме, кога дядо поп Георги или поп Христо тържествено ще запее: „Рождество Твое Христе Боооже Наш” … Спогледаме се с другарчето, кривнем глава, знак за излизане, надигнем с вкоченясалите си ръце дебелата плъстена покривка на църковната врата и излизаме навън.

От 3 – 3.30 часа след полунощ, до 6 – 7 часа сутринта, обходим сродници, познати и по-богатски къщи. Навсякъде изпявахме „Синероди” и завършвайки с „Честита Коледа! За много години!”, подпрени до къщната врата, очакваме подаръка. До към 7 часа по-голямата торбичка е пълна с орехи, ошав, рошкови, бучки пексимет и лешници, а малката – съшита от някой скъсан ръкав на батюва риза, навървена със здрав конец от нищелките на мама, до половина пълна с петачета. Отиваме у дома или дома на другарчето и делим печалбата. Разбира се, всичко спечелено още през трите дни на Коледа си намираше мястото: орехите изядени или изиграни на леда по Тунджа на „тъпиш”, а парите – по халваджии и бозаджии.

Днес „Синероди” е забравена, изместена от други коледни песни, някои от които твърде мъчно бихме познали, че са коледни. Тази песен беше дълги години единствената коледна песен в нашите училища…”

В. „Тракиец”, бр. 561, 6 януари 1937 г.