Из „История на село Срем, Елховска околия”

Динка Ангелова, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

В  РИМ – Ямбол се съхраняват краеведски изследвания за различни селища от региона, в които откриваме интересна информация за празниците и делниците на хората, за облеклото, начина им на живот, за техните вярвания и др.

Предлагаме на Вашето внимание описание на облеклото на жителите на с. Срем, направено от Димитър Йонков в „История на село Срем, Елховска околия”, издадена през 1939 г. Интересен е начинът на представяне, „в старо време” и сега/1939 г./.

Село Срем е разположено в полите на Сакар планина, на 18 км югоизточно от Тополовград. През 1987 г. селата от Тополовградска община, заедно с общинския център, са включени в пределите на Хасковска област.

„В старо време носията е била като днешната, но грубо скроена, изработена от дебел домашно тъкан плат. Гащите ушивали с по 1 – 2 реда гайтан или без такъв, също и аджамките и късетата. Днес гащите шият с фабричен гайтан … Поясите бяха черни, после червени, сега възшарени. Бели вътрешни /долни/ гащи не носеха. Лятно време носеха платнени гащи, вапцани с шикалки. …

Мъжете не си стрижеха косите. Бръснеха си главите отпред – горната част, а задната плетяха на дълга дебела плитка до пояс. Помня дядо Вълю носеше такава плитка и с брада, наричаха го Вълю Плетеника. Обикновено старите хора си оставяха бради, знак за уважение. През и след Освободителната война си хвърлиха шаловете с дългите пискули и остригаха дългите коси. Тогава руснаците задължително ги накарали да се стрижат. По-късно се изоставиха и брадите, та да дойдем до днешно време да бръснем и мустаците, а някои и косите. Както мъжете, така и жените не се тоалираха…

Жените носеха джубета с ръкави, салтамарки, суман и пояс с тъкани престилки… Шиеха големи шитета на сукманите, а сега по-малки. Започнаха да сърмосват белките. Пазвите и до днес шият с тифтик. За ръкави носеха разни сини, шарени басми, в последствие разни кадифета, копринени плюшове, докато дойдем до днешните зибелинови салтамарки. Както и днес, косите плетяха на тънки 15 – 20 броя дълги плитки. Дългите коси се предпочитаха. Момите преди и след Освобождението нямаха червила – лицето естествена красота. След Освобождението започна да се употребява белило, докато днес употребяват разни пудри и червила. Започнаха да носят чадърчета, обуща с тънки токчета… В старо време употребяваха за забрадки марами, тъкани саморъчно, впоследствие носеха тюлбени, а днес- скъпи вълнени фабрични чумбери. И днес момите си правят сукмани с белки и сърма…

След Освобождението ергените носеха кожени шапки, а днес повечето са с каскети. Вече доста и от двата пола се облякоха в гражданска носия…

В турско време свиреха с гайди, кавал и свирки. После се употребяваше даул със зурла. Днес се използват гайди, кавал и цигулка. Още преди Балканската война 1912 г. се появиха грамофони. На дюкяна на Стоян Михайлов свиреше грамофон. Чудеха се жените как пее? Баба Иванца Патричката с плач викашe: „Чедо, излез да те видя! Каква майка те е родила? После наводниха и отминаха…”