Знаци на паметта, изчезнали и видими

Христина Женкова, фонд „Възраждане“ – Регионален исторически музей


Редица улици в Ямбол носят имената на възрожденски дейци, чийто живот и деятелност са оставили трайни следи в социалния, политически и културен живот на нашия град.

С течение на времето, новото строителство заличава старите градски къщи, свидетели на бурните дни и години от нашата история и ние потомците губим  следите на родните къщи на Георги Дражев, Захари Величков, Иван Параскевов,  Ради Иванов Колесов и др.

Днес, ще се опитам да ви припомня, местонахожденията на родните домове и културни средища, на някои от  ямболските възрожденци. Благодаря на Хараламби Баев, историк и изявен краевед, и на Илиана Илиева, които подпомогнаха със свои публикации нашата работа.

Родната къща на фамилията Дражеви се е намирала западно от днешния Ловен дом на ул. „Николай Петрини”, под Горско стопанство. По сведения на стари ямболци, къщата е била доста висока, с чардак и дърворезби по таваните, с голям двор. Семейството е заможно, основно се занимава с търговия на едър рогат добитък, с авторитет сред българите. Бащата, Дражо Хаджигеоргиев е един от първите и най-яростни противници на гръцкото влияние в Ямбол и за изгонване на гръцкия  владика от града ни. За това, заедно със сина си Георги са арестувани и няколко дни са затворени по заповед на мютесарафина в Сливен. По време на Априлското въстание 1876 г. заради дейността на синовете му Георги и Ставри е заловен и излежава 3 месеца затвор в Одрин. Другият син на Дражо Хаджигеоргиев, Ставри е един от организаторите на Априлското въстание в Ямбол от 1876 г. Отговаря за снабдяването на въстаниците с оръжие и подпомага дейността на брат си Георги, който е председател на комитета.

Георги Дражев, както е известно,  през май 1876 г. е заловен и осъден от военен съд в Одрин. Осъден на смърт чрез обесване.     Смъртната присъда е изпълнена в родния му град, на паметното днес място – близо до Каргонския мост, срещу родната му къща, в близост до дюкяна на Касабов. Днес на това място има паметна плоча.

Родната къща на знаменосеца на ямболските въстаници Жеко Андреев Съртмаджев се намирала на днешната ул. ”Александър зограф” № 11, в тогавашната Попниколска махала. Къщата е била двуетажна, с чардак. Жеко Съртмаджев е един от първите шивачи на модерни, европейски дрехи в Ямбол – „френк-терзия” , със самостоятелно ателие-дюкян. Активен член на революционния комитет в Ямбол, 25-годишният знаменосец на четата е заловен и осъден на смърт в Одрин. Присъдата е изпълнена в един и същи ден – 29 юни,  с тази на Георги Дражев, също на Каргонския мост, но в близост до симитчийницата (хлебарница).

Ден по-рано на 28 юни (по стар стил) в Одрин увисват на бесилото още двама съратници и поборници от четата на Дражев – Захари Величков, фелдшер и Атанас Кратунов, железар по професия.

Родната къща на Атанас Кратунов не е в Каргона, а от другата страна на моста, на днешната ул. Николай Петрини” № 32. Не много висока, на етаж и половина, като горе е имало две стаи, а долу – изба и една стая.

Захари Величков, фелдшерът на комитета и четата не е от Ямбол, но е ямболски зет и живее на ул. Свети Георги” № 5, много близо до камбанарията на църква „Св. Георги”.

Родната къща на даскал Атанас Кожухаров е била в двора на днешното Спортно училище, югозападно от сградата. Тя е била и кожухарница на баща му, в която по-късно, даскалът продава книги.

Къщата, в която се е родил Ради Иванов Колесов се намирала на днешната ул. ”Алеко Константинов“ № 3. Сравнително бедна, на един етаж, с пруст, 2 стаи и кухня. Отляво на къщата е имало хамбар.

Къщата на председателя на читалищното настоятелство Поп хаджи Тодор Вълков, приятел на Колесов, е била на днешната ул. „Атанас Кратунов“.

Къщата на учителя Иван Белев е била до църквата „Св. Георги”. По-късно той живее на днешната ул. „Н. Петрини” № 30 и на ул. „Васил Карагьозов” № 11. Пак там, се намирала и родната къща на първия кмет на Ямбол, учител и преводач от френски Димитър Хаджииванов.

Родната къща на семейството на автора на първообраза на българското национално знаме Иван Параскевов е била на днешната ул. „Варна” № 14. Семейството е било доста заможно, като се е препитавало както повечето тогавашни ямболци, със земеделие и скотовъдство.

Един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила, дарител и патриот Костаки Попович е роден в къща, намирала се на днешната ул. „Св. Георги” № 50. Източно от църквата „Св. Георги” е  бил родния дом на народната певица от Ямбол Елена Янкова, а Жельо войвода се е родил в къща, западно от църквата.

Взаимното училище към църквата „Св. Георги” е било в пространството между днешните камбанария и трафопост. То е било на два ката – долу отделенията, а горе – първоначално учениците от класното училище. По-късно около 1860 г., западно от взаимното училище, се строи сградата на класното училище с дарение на Бояджи Стоян.

Метохът, който по-късно приютява девическото училище се намира на мястото на днешната Каргонска поликлиника. До него е била и къщата на народния учител Добри Чинулов, който както е известно 3 години (1857 – 1860) управлява ямболските училища.

 

Първото ямболско читалище, първоначално обитава църковна стая на храма „Св. Георги”, а след откриването на класното училище една стая от него.

Първата възрожденска книжарница в Ямбол е била на Константин Марангозов и се е помещавала на ул. „Св. Георги” № 35, в една голяма къща на два етажа, с внушителна дървена порта и кладенец. По време на „петте дни на ужаса“ през януари 1878 г., тя е една от къщите в Каргона, която изгаря до основи. След Освобождението Константин Марангозов си построява дом на ъгъла на пл. „Освобождение” и ул. ”Бузлуджа”.

Уважаеми читателю, днес научи местоположенията на някои от родните домове на дейци от национално-освободителните борби,  родени в Ямбол. Както е видно, в по-голямата си част, те се намират във Втория отдел на възрожденския Ямбол, Каргон – мястото, населено само с българи през целия период на османското владичество. Вероятно сте забелязали, че не малка част от тях са около храма „Св. Георги“ – новата черква, както са я именували старите ямболци. И това е така, защото упованието в християнската вяра и християнските норми са един от факторите за опазването на българщината през вековете.