Награждаване на отличените творби от двата конкурса на РИМ – Ямбол

На тържествена церемония, състояла се днес в културно-информационен център Безистен, Регионален исторически музей връчи наградите на отличените творби в конкурсите за детска рисунка и за есе или кратък разказ за по-големите ученици. Постъпили творби: 41 рисунки; 18 есета и 3 разказа.С това събитие приключи и творческият проект „Знамето ни е трицветно“, посветен на 140 г. от Освобождението на България от османско робство, осъществен с подкрепата на община Ямбол. Автор на проекта – Христина Женкова, уредник в РИМ – Ямбол.

Наградените есета в конкурса за есе „За смелостта, честта и героизма“, посветен на 140 години от Освобождението на България от османско робство

„За смелостта, честта и героизма“
Човешката същност винаги е била блазнена от порива да бъде свободна, да търси и следва своите пътища, да контролира както вътрешния, така и външния си свят. Сладост, която България дълго е жадувала през вековете на робство, желание тъй нестихващо и трептящо изотвътре, разкъсващо всякакви морални ценности, погубващо животи, за една едничка цел. Спомени за страдание и неистови мъки, от това да бъде отнето правото да сме истински живи, а именно еманципацията. С порива за мъст и решителността да извоюваш полагащото ти се, с отприщилата се ярост, утаявала се с десетилетия, се преобръща представата за покорна рая и се открива пред боящото се население възможността за безкомпромисни действия и смазваща воля и сила.Делото не е на Левски, не е на Ботев, не е на българи, не е на руснаци, не е на ничие име, принадлежност или раса. Нито една чета, нито един пълководец не може да бъде посочен като „той“, този който ни освободи, този, който е виновен, този, на който сме длъжници. Защото не сме! Защото не е един този, който е герой – много са, хиляди са, един народ е. Може никога да не бъдат назовани в историята, може никога никой да не си ги спомни, но тяхната самоотверженост и себеотрицание са главната движеща сила във времена, изискващи саможертви. Те са!Злободневните задължения и опити са решаващи – подслон, храна, привидно малки и нищожни приноси, но породили чувството у бунтовниците като за у дома си. Три плата и една игла – ето ти го символа на свободата и обнадеждеността, смелостта и решителността не само на цял народ, но и на едно четиринадесетгодишно момиче. Една клечка кибрит, купчина пепел и един нов доброволец, без преднамерения и без да има вече какво да губи. Личностни войни, извоювани в името на нещо твърде решаващо, че да бъде погубено.Няма споменати години и дати, поради неизвестността и неточността на примерите , но точно в това е и смисълът – зад всичко известно и научено се крие нещо също толкова значително, но без дефиниция или хроника. Когато действието си е действие само по себе си, не можеш да го облечеш в рамки или да го степенуваш. Поанта на цялото народноосвободително дело е съвместното постигане на поставените висоти и увенчаване на стремежите с повсеместно прилагане. „Общото“ в целия замисъл приравнява едни с други, „общото“ е народът, сам издействал мястото си, като съществуващ.Имена, извисяващи се над гибелното време, имена, емблематични със своя героизъм, чест и смелост. Имена, равностойни с онези, които нямат такива. Онези, които са непознати и не разпознавани, чужди на общото внимание, но близки по съдба, присъща на масата от населението. Нямат прозвище, но тях ги има !
Даниел Красимирова Кръстева
ПГ „Васил Левски“ – 11А клас
град Ямбол

За смелостта, честта и героизма
Смелост, чест и героизъм са три думи с особено богато съдържание. Три думи, свързани неразривно с 3-ти март – една велика дата, която е в съзвездието на най-големите празници в календара. Това е дата-звезда, която свети със собствена светлина; дата, която носи духа и същността на един народ, за който смелостта, честта и героизмът са най-истинската характеристика. Те зависят една от друга, взаимно се определят и изясняват съдържанието си.
Не е смелост да скочиш от покрива или да убиеш някого. Не защитаваш честта си, когато наругаеш човек. Не е героизъм да нарушиш закона или да унижиш по-слабите от теб, за да се докажеш.
За смелостта се изисква желязна воля, висок дух и физически умения. Честта се гради на основите на разума, с разбирането за висш идеал, а героизмът е висша изява на смелост, чест и отговорност.
Тези три качества се определят от душевния мир на личността и емоционалния й заряд.
Примерите за смелост, чест и героизъм, проявени в хода на българската история са безброй. В пантеона на безсмъртието са записани имената на знайни и незнайни герои, загинали за свободата на родната земя. За проявен героизъм сочим Левски, Ботев, Караджата, Хаджи Димитър, Раковски, генерал Заимов и хиляди други, защото те са поставили личните си интереси и щастие на втори план в името на великата цел – свободата на „бащина мила стряха“, и на „бащино огнище“, в името на майка България.
Какви е деца раждала, ражда и днес българска майка юнашка. Какви е момци хранила, храни и днеска нашата земя хубава.
Само това да кажем, би било достатъчно.
А не е ли героизъм и себеотрицание делото на Паисий, на Иларион Макариополски, на Георги Дражев, на професор Нойков?
Не само сабята и мечът, но и перото е оръжие, оръжие за запазване на чистия език, достоен да защитава християнската вяра и да слави героите и техните подвизи.
Българийо, за тебе те умряха
една бе ти достойна зарад тях
и само те за теб достойни, майко бяха
и твойто име кат´ мълвяха
умираха без страх!
Какво по-точно от тези велики слова? Думите на патриарха на българската литература Иван Вазов нямат аналог.
Литературата винаги ни идва на помощ, когато искаме да изразим възвишените си чувства и емоционална отплата. Преклонението ни пред доказалите се герои, обаче, поражда поредица от остри, дори бих казала, риторични въпроси, от които боли.
Къде е смелостта на нашето поколение? В дрогата?
Къде е смелостта на политиците?! В ширещата се корупция? В прикриване на измамите? В лицемерието?
Докога младите хора ще напускат страната ни, за да се превръщат в бели роби? Докога ще се ровим в чуждите къщи, а ще замитаме собствения си боклук под леглото?
Аз, като млад човек на 15 години, не мога да скрия болката си, че съм ограбена.
Всичко, което написах за смелостта, честта и героизма го зная от учебниците.
Гордея се, че съм българка и мога да говоря за смели и горди българи, но те са основно хора от миналото.
Аз като дете на 21 век, имам желание да изпитам напълно радостта от малката оставаща част от детството си, да съм спокойна, че няма убийства в резултат на сблъсък на интереси, да знам, че съществува взаимност без класово различие, спортът и изкуството да изпълват моето ежедневие, обучението и образованието да бъдат издигнати на престижно ниво, за да усетя с пълна сила новото съдържание и смисъл на думите „смелост“, „чест“ и „героизъм“.
Ние, българите, не сме неизвестни птици, нито сбор чергарски племена, а наследници на смели герои и с достойнство трябва да вървим по проправения от тях светъл път. Трябва да сме последователни и непреклонни, за да могат тези, които ще дойдат след нас, да се гордеят с нашите смелост, чест и героизъм, така, както ние се гордеем с тези на предците си.
Виктория Януш Берова
ПМГ „Атанас Радев“ – 9 А клас
град Ямбол

За смелостта, честта и героизма
Вярно ли е твърдението, че за живота е нужна смелост? Само смелите хора дръзват да живеят различно, останалите просто се сливат с тълпата. Изборът е винаги пред нас. Изборът дали да живеем страхливо и да оставим останалите да ни водят, да не показваме личността си, да мълчим дори тогава, когато трябва да говорим. Животът е една съвкупност от предизвикателства, пред които сме изправени всеки ден и с помощта на нашия разум ние ги преодоляваме. Понякога сме поставяни на кръстопът и чудейки се дали ще поемем по правилния път, нашето време изтича. Смелостта е ключът към успеха. Трябва да правим нещата, които искаме, да постигаме целите си, без значение какви усилия ще ни коства това, без значение от това кой ни казва да спрем или да се откажем. Честността върви ръка за ръка със смелостта. Нямаме ли достатъчно кураж да изявим себе си, нашата гледна точка, идеите, които имаме, честността никога няма да бъде едно от качествата, които притежаваме. Всяко време ражда своите герои, които не само са образ, на който се прекланят всички, не само символ на смелост и сила, а тези, които вдъхват във всеки един от нас сила, воля и обич към родината. Нека обърнем поглед назад към българската история и си спомним за Васил Левски, Христо Ботев и още много други велики българи, които загинаха, но остават винаги живи в сърцата ни. Във всеки един от нас се крие по един герой, трябва само да повярваме и да се оставим доброто да ни води. Дали в миналото, настоящето или бъдещето героите съществуват, помагат ни да бъдем горди и да останем признателни до края. А какво щеше да бъде, ако ги нямаше? Ако не бяха тук за нас, когато викахме безмълвно за помощ? Историята е доказала, че героите се раждат тогава, когато имаме най-голяма нужда от тях. Когато правим добро очакваме в замяна да получим същото, но защо? Защо трябва да бъде така? Единственото, което искаха те – тези велики българи, беше да посрещнат смъртта като герои. Непримирими, макар и обречени, те изпълняват това, което би трябвало да е дело на цял народ. Оставихме съдбата ни в ръцете им, защото през очите им се вижда грижата и любовта към родната земя и тревогата за вечно робство не ги напуска нито за миг. Съзнавайки тяхната обреченост, те достойно приеха битката и проявиха сила на духа. Дори и мъртви, героите на България всяват респект и предизвикват възхищението на цял народ. Всяко поколение гради своята представа за героичното и ние трябва да го търсим в нас самите, защото не външното и изменчивото трябва да ни водят, а човешките стойности, неподвластни на промяната.

Преслава Дойчинова Дойчева
ПГ „Васил Левски“ – 11 А клас
град Ямбол