ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ. На Игнажден в Ямболско

Динка Ангелова, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

Зимните празници – най-тайнствените, най-магическите, най-очаквани от малки и от големи. Свързваме ги с надеждата за доброто, което ще се случи с идването на Новата година. При тях е заложена идеята за цикличното обновление на света, поради което всички обредни действия, изпълнявани в миналото от нашите предци, са били насочени към подпомагане на силите, осъществяващи обновлението, за преодоляване на нарушения порядък и възстановяване на реда.

Игнажден /20 декември/ поставя началото на народната Нова годна. В Ямболско денят е известен още като Идинажден, Полазовден и от него започват новогодишните празници. Хората са вярвали, че денят е много „силен” и всичко, което се прави на деня, притежава магическа сила.

Важен празничен ритуал е чакането на полазника /първият гост/. По него гадаели каква ще е годината – ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава и плодовита. „Срещу Игнажден на нас, децата, ни казваха, че на следващия ден не трябва да ходим из махалата, щото на някой от нас може да му е лош полезът и кокошките да не мътят пилета, да се чупят яйцата и стопанката после да му се кара. Ще каже: -Ти ли намери да дойдеш баш на Игнажден, сега да нямаме пилета! – А кат дойде някой, дето му е лек полезът, седне на земята, баба земе в една съдина ечемик, ошав и царевица и го посипва и вика: -Кло, кло, кло, пи, пи, пи!- за да има повече пиленца около квачката. И ша седне човека на софрата, за да го почерпят. И ний край тях насядаме и дядо ша рече: – Елате деца да седнете край нас, тъй да са въртят пилетата край майките си – хапнат, пийнат и всеки отива да си гледа работата” /Стралджа/

В някои ямболски села обредният комплекс е натоварен с повече действия. На Игнажден в с. Могила „в огъня се слага голям пън – коладник, от крушово или дъбово дърва. Държи се в огъня до Водокръщи /Йордановден/. Удря се с дилафа и се казва: – Колкото искрици, толкова жълтици, толкова ярета, толкова агнета, толкова пилета!  На софрата се прекадява кравай, жито със сложена отгоре свещ. Прекадява се с лемежа, който се оставя зад вратата, въглените се събират и заедно с парче от кравая се слагат в ярмата на добитъка. Който дойде рано, му се гледа „полезо”. Който идва, е „полазник” – сяда край баджата /огнището/ на слама и клечки, че да сядат през годината квачките и да мътят пилета. Дават му се ракия, орехи , хляб. Ако е мъж, ще има мъжки ярета и агнета, ако е жена – ще бъдат женски.”

В с. Малък манастир във всяка къща очаквали влизането на „хаирлия” жена, за да имат късмет през годината. „Щом влезе, веднага ѝ турят метлата да седне върху нея и ще ѝ дадат да пука пуканки”. Това се е правело с вярата, че яйцата на кокошките ще се мътят и ще има повече пиленца.

За трапезата приготвяли само постни ястия – боб, зеле, варено жито, царевица , ошаф и др. – всичко, което произвежда стопанинът, за да има плодородие през Новата година. Опичали прясна пита без украса и колачета за здраве и берекет.

Традицията повелява на този ден да не се изнася нищо от дома, най-вече огън, жар или сол и да не се иска и дава нищо назаем. Това се е правело, „за да не излезе берекетът от къщата”.