За ямболския иконописец Паскал Тодоров

Христина Женкова, фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол

 Интересът към живота и творчеството на дадена личност намира обяснение,  в желанието ни да опознаем дейността и делата на твореца през годините. Изследователите, с голяма ревност се стремят да се доберат до подробности в живота на всеки автор, оставил диря в историята и културата на общността. Понякога е доста трудно, защото малкото данни, с които разполагаме, са твърде противоречиви, често пъти неточни, което още повече затруднява  изследователската дейност.

Пред такива трудности се изправихме, когато трябваше да изясняваме живота и творчеството на ямболския иконописец от 19 век ПАСКАЛ ТОДОРОВ. Данните, с които разполагаме са твърде малко – кратка справка в книгата на Асен Василев „Български възрожденски майстори”, една статия поместена във в. „Тракиец” от 1937 г. и друга от списание „Изкуство” от 1960 г.

Роден е в Ямбол през 1840 г. и до 17- годишната му възраст няма податки – по всяка вероятност получава тогавашно образование  в едно от двете училища в града. По запазените документи в Централния държавен архив в Москва се вижда, че през 1867 г. той е студент в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура под името Паскал Феодоров. В училището Паскал Тодоров постъпва с подкрепата на Славянския благотворителен комитет в Москва, който за всяка година от следването  получава информация за представянето на българина. През 1871 г. той вече посещава курса по натура и по-специално иконопис, под ръководството на Сорокин. Съществуват и документи доказващи, че Паскал Тодоров продължава образованието си в Петербургската императорска художествена академия, подобно на Станислав Доспевски. В нея показва много добри резултати по  етюд и натура, за което получава сребърен медал. От 1872 г. е сред свободните слушатели в натуралния клас по живопис към академията.

Кога Паскал Тодоров завършва образованието си и се завръща в родината остава неизвестно. Вероятно, това става след осемгодишен престой в Русия, около 1875 г. Една икона в манастира „Света Троица” в Търново  „Богородица поддържана от светци и ангели” е подписана „живописец Феодоров 29. 05.1875 г.”

Паскал Тодоров не се завръща в родния Ямбол.

През 1880 г. по спомени на котленци е назначен в града за учител. Тук той рисува не само икони, но и светски портрети, като този на Слав Минчев Даскалов и на други котленци. При рисуването  „започвал с креда и завършвал с багрила”. Облича се много елегантно  и модерно.

През 1881 г. той рисува иконите на църквата в Котел, но през 1894г. те са унищожени от големия пожар в града. При рисуването на тези икони му помага бащата на оперния певец Стефан Македонски – Спиридон Македонски. Прави икони и за църквата в с. Медвен.

Вероятно през 1884 г. се премества в Сливен и става преподавател по рисуване в гимназията. Въвежда в обучението гипсовите модели.

В Ямболско има няколко икони от иконописеца, работени преди постъпването му в Московското училище по живопис. В църквата „Св. Димитър” в с. Иречеково има две негови икони, датирани 1859 г. – „Убиването на архимандрит Стефан” и „Св. Иман Златоуст – чудотворец”. В десния ъгъл, със ситно написани ръкописни букви е изписано „рука Паскал зограф”.

Кога и къде завършва жизненият път на този ямболски иконописец остава все още неизвестно. Но, в иконите му, рисувани след завръщането от Русия, специалистите наблюдават  постепенно освобождаване от мистичното и плоско изписване на светиите – те са с по-голяма пластичност в образа и човечност в израза. В портретите  те долавят реалистичен усет, който одухотворява образа, все явления характерни за иконопиството и портрета на новобългарското Възраждане от 19 век.