ЗА ЛЯТНОТО ДЖАМАЛО В СЕЛО МАЛОМИРОВО

Динка Ангелова, фонд Етнография, Регионален исторически музей – Ямбол

Маскиранията, характерни за различни празници / Васильовден, Сирни заговезни, сватби и др./, са познати в Ямболско. Свързваме ги преди всичко с маскарадите по Сирни Заговезни, познати като кукерски игри. Малко известно е, че в миналото маскарадни игри за плодородие са се провеждали и в края на лятото. Такъв обичай е „лятното джамало” от с. Маломирово, съхранил в основни линии своя архаичен вид, оцелял и изпълняван като атракция в наши дни.

Маломировското джамало разгръща своята обредност през месец август, по време на вършитба, на хармана. Харманът е сакрално място за селянина-земеделец, тъй като от него е идвала прехраната за семейството му. Тук стопанинът очаквал маскираната дружина, която с благословиите и обредните си действия целяла осигуряване на плодородие, здраве и имот на дома, радост и късмет на членовете на семейството.

В обичая участвали неопределен брой момчета, ергени на възраст от 14 до 20 години, облечени в ежедневно облекло, характерно за региона: вълнени потури, бели платнени ризи, изкарани отгоре върху потурите и стигащи почти до коленете им, без пояси, „щото на харман не се ходи с пояс”.

Централната обредна фигура, Джамалото, приличало на камила, но  с клюн на щъркел. Изработвали го от дърво, като тялото наподобявало  скелет на животно и  го покривали със стара конопена или памучна черга. На гърба му оформяли изкуствена гърбица, пълна със слама, наречена „грамутка”. На нея закачали звънче, което дрънкало при ритуалната игра. Към скелета закрепяли дълга около 0,80 см шия, обвита с животинска кожа /обикновено овча/ с вълната навън, но ниско подстригана. На шията оформяли малка главичка с рога и дълъг дървен клюн. Джамалото се носело от двама, а в по-късно време от един мъж, който дърпал въженце, закрепено за клюна и при това движение той тракал в такт с играта на придружаващите.

Джамалото се водело от горгорбашия /водач/. Облеклото му не се различавало от това на останалите. По-късно / 70-те год. на 20 век/, когато обичаят се възстановява от самодейци към читалището, облеклото на водача се променя, облечен е с бели дрехи, сламена капела и с тояга в ръка, с която тропа по земята и командва джамалото. Групата е придружавана от  гайдар и няколко пародийни персонажа – доктор, поп и басматарка /баячка/, които предизвикват хаос и създават настроение, смях и веселба.

Джамалото играело късно вечер, когато селяните вече са си легнали /обикновено на самия харман/. Още от далеч се чували виковете на придружаващите. Те играели в ритъма на характерна само за този обичай мелодия, изпълнявана на гайда, като се чували ритмичните потраквания на клюна на джамалото и подвикванията на джамаларите: „Гя, гя, джамало, гя!” Какво точно се е случвало на хармана, научаваме от разказа на Яни Димитров / р. 1922 г./ от с. Маломирово.

„Влизайки в двора на стопанина, горгорбашията пита:

  • Чорбаджи, да играй нашто джамало тука?
  • Да играй, да играй!

И те почват да обикалят зърното на хармана, джамалото и то играй, и както играй и падне. И тогава горгорбашията вика:

  • Чорбаджи, джамалото умря! Трябва да викаме баячка, доктор, поп!

И тогава един ша вика доктора, друг басматарката. Тя носи торба на гърба си и в нея има разни неща, паничка, ножичка, въглища, и вода си носи в една стомна. Пълни паничката с вода и почва да бае, като бъбри разни думи. Като свърши баячката, мъжете надигат джамалото и в един глас викат: – Оооррр! Оооррр! – Тогава горгорбашията вика: – Чорбаджи, доктор, доктор! – Докторът идва, мери му температурата, преглежда го, но джамалото не мърда. Тогава викат: – Чорбаджи, дай зръно, гладно джамалото! – Носят му зръно в една крина и джамалото оздрявява и почва да играй.

Джамалото играй всяка вечер, докато минат всички къщи. В други села не играехме, само в нашето. Откакто се помня, в селото са е играло джамало. Баща ми, който беше роден 1886 г., и той е играл джамало. Играеше се до към 1950 г., докато се създаде ТКЗС-то. Кат няма харман, няма и джамало”

Маломировското джамало е регионален вариант на лятно-есенните маскарадни игри за плодородие. Промяната в начина на обработването на земята, който в този случай се отнася към средата на 20 век, води и до промяна в традиционния светоглед на населението. Земеделската магия и имитативните действия, съпътстващи обичая в ранния период на неговото съществуване /края на 19 и началото на 20 век/ се заменят със зрелищни представления, създаващи настроение, смях и веселба.