За Георги  Дражев – пример и вдъхновение на ямболските Апостоли

Христина Женкова, фонд Възраждане, Регионален исторически музейЯмбол

На борбата за българската Свобода са необходими апостоли и времето, което е време на пробуждане, на политически кипеж и духовен възторг ги ражда. Най-здравите телом и духом, тези, които носят „мъжко сърце и българско име”, които са готови да  заложат главите си в името на най-светлия идеал – Свободата на Отечеството, са избраниците на съдбата. Сред тях са Георги Дражев и неговите сподвижници.  С високия си дух, чист идеализъм, безстрашие и себеотрицание те се издигат до всички най-предани и достойни синове на България, които изгарят в пламъка на Априлското въстание от 1876 г.

Животът и революционната дейност на Георги Дражев, го открояват като един от оригиналните носители на историческия оптимизъм на българите, допринесъл за укрепването на националното самосъзнание и самочувствие на народа.

Като първороден син в семейството на търговеца Дражо х. Георгиев и Екатерина Белева, Дражев може да избере и друг житейски път. Но точно семейната среда, в която той израства, благоприятства избирането на революционната борба като смисъл на живота, пред спокойствието на преуспял търговец.

Роден през 1848 г., Дражев има щастието да учи при двама от най- изявените учители по това време в Ямбол – Ради Иванов Колесов и Добри Чинтулов. Влиянието на тези две личности, до голяма степен обуславя неговото последователно придържане към революционната кауза по- късно.

Решаваща в идейното изграждане на Георги Дражев е срещата му с Апостола Левски през 1872 г. в Сливен. Непосредствен резултат от тази среща е създаденият, година по-късно в Ямбол, революционен комитет, оглавен от Георги Дражев.

Дражев извървява своя път до край. Застава начело на ямболската чета, която взема участие заедно с четата на Стоил войвода, в боевете при Нейково и Жеравна. Ранен, заловен и след разпити в Нова Загора,  Сливен и Одрин е изправен пред военно-полеви съд, който го осъжда на смърт чрез обесване. На 29 юни /стар стил/ присъдата е изпълнена. От двете страни на Каргонския мост в Ямбол, увисват на бесилките Георги Дражев и неговият сподвижник  и помощник, знаменосецът на ямболската чета  Жеко Андреев Съртмаджиев.

Одринският военно-полеви съд осъжда на смърт още двама ямболски революционери – Захари Величков и Атанас Кратунов. Те са обесени в Одрин на 10 юли /нов стил/ 1876 г.

Георги Дражев тръгва към безсмъртието с романтичната вяра на всичките български апостоли, дълбоко и страшно изживява трагичната драма на неосъществените надежди, намира титанични сили в душата си да надмогне погрома  и да направи свободата на България още по-благородна и по-необходима.