Заслугата да бъдеш ПЪРВАТА

175 г. от рождението на Анка Александрова

Христина Женкова, фонд „Възраждане“ – Регионален исторически музей

Една от заслужилите личности, направили необходимото за духовното израстване на ямболската общественост, е тази на АНКА АЛЕКСАДРОВА – КАРАСТОЯНОВА.

Тя е родена  през 1845 г., в Ямбол, в семейството на единствения в града ни по онова време моден шивач Георги Христов. Съвсем малка, остава без майка. Осиновена е от семейството на небезизвестния ямболски иконописец Александър п. Зограф. В новия си дом, малкото момиче попада в атмосфера на любов към науката и изкуствата. Подкрепяна от баща си, 7 – 8 годишната Анка започва своето обучение  при даскал Апостол Куртев. Според някои краеведи, тя е една от първите ученички на класното училище на Добри Чинтулов в Ямбол.

Когато навършва 16 години, с помощта на своя баща, правят в дома си ПЪРВОТО частно девическо училище в Ямбол. Около 20 девойки, учат под нейното ръководство буквар, числителница, граматика и евангелие.  Две години по-късно, вече утвърдена като учителка, сключва договор с черковното настоятелство и преподава в „Метоха” – взаимното училище към църквата  „Свети Георги”.

Навършила 20 години, през 1865 г. тя се омъжва за Никола Карастоянов от гр. Карнобат, учител във взаимното училище „Св. Троица”. Наскоро след сватбата Карастоянов е ръкоположен за свещеник. От този брак се раждат двама сина – Стоян и Александър. След 10 години съвместен живот младата жена овдовява.

През целия си живот Анка Александрова не престава да се самообразова. Никога не прекъсва връзката с родния си баща, като по този начин успява да усвои тънкостите и на шивашкия занаят. Така става ПЪРВАТА модна, дамска шивачка в Ямбол. Нови модели на дамско облекло тя си набавя от Бургас или от списанията на съпругите на служителите на Ямболската гара.

През 1872 г., Анка Александрова открива ПЪРВОТО в града, частно занаятчийско училище по шев и кройка, в което се обучават момичетата на по- заможните ямболски семейства.

Нейната смелост, широки и разностранни за времето си интереси са пример за навлизането на жената в различни сфери на социалния и светски живот на Ямбол. Когато през 1872 г. в Ямбол се основава женско дружество „Възпитана майка”, Анка Александрова е избрана за секретар-писар. През лятото на същата година, от името на настоятелството на дружеството тя влиза в кореспонденция с редактора на в. „Македония” в Цариград  Петко Р. Славейков. Желанието на жените, организирани в дружеството е да получават вестниците „Право“ и „Македония”. За дейността на дружеството, основано с ПРЯКОТО участие на Анка Александрова, достатъчно говори фактът, че е наричано „женско читалище“.

Показала широка и разностранна обществена дейност, Анка Александрова намира сили да пренебрегне отживелите за времето си предразсъдъци за положението на жената в обществото и характера на обществения морал. На много места, в сведенията за тази смела българка срещаме определението ПЪРВАТА.

Тя, ПЪРВА от ямболските жени, усвоява черковното пеене на гръцки и се осмелява да пее на големите християнски празници, наравно с мъжете в хора при църквата „Св. Георги”.

ПЪРВАТА  жена, осмелила се да премине през града, качена на кон, пак е тя.

По време на Априлското въстание 1876 г. проявява съобразителност и успява да изнесе оръжие за въстаниците извън града.

Наскоро след Освобождението, тя отново е първа. В периода на Временното руско управление, руснаците правят лазарет за ранените и болни войници в Ямбол. На призива на руснаците за помощ от милосърдни сестри, ПЪРВА се отзовава Анка Александрова. Дори увлича със себе си и друга наша съгражданка, Юрдана Чакмакова и двете заминават с полевата болница в Бургас.

Учила и възпитавала стотици деца на ямболци, тя дава много и за образованието на своите. Големият ѝ син, при когото живее в София, е станал архитект. Когато той заминава за Ню Йорк, тя се установява при по-малкия, Александър, в Киевска губерния, с. Горянка. Тук, той е завършил Киевска духовна академия.

Дори на преклонна възраст, Анка Александрова намира време да поддържа връзка със своите сродници в Ямбол.

Умира през 1931 г., на 86 години, в Украйна.