Женска фигура от селището Драма – Герена

Тодор Вълчев, фонд „Праистория“, Регионален исторически музей – Ямбол

През 1988 г. по време на археологическите проучвания на откритото селище в местността Герена до с. Драма е открита масивна човешка фигурка. Тя е изработена от глина, която след изпичането е придобила черен цвят. Много схематично е представена седяща жена. Главата е като цилиндър с дълга шия и по един „израстък” за ушите и носа. Ръцете и тялото на фигурата са слети в една цяло. Колената и стъпалата ú са издадени напред. Гърдите са представени като две пъпки. Фигурата е висока 18,6 см. Находката се датира в късния неолит (5500 – 4900 г. пр. Хр.).

Антропоморфната пластика се свързва с религията и мирогледа на праисторическите хора. Според чл.-кор. проф. Васил Николов, проф. Мария Гимбутас, Васил Миков и Владимир Думитреску глинените човешки изображения представляват реплики на „Великата майка” или богинята Майка-Земя. Те са носители на идеята за женското начало, плодородието и продължаването на рода. Според Дъглас Бейли и Борис Рибаков антропоморфните изображения са свързани с ритуали и церемонии при новородени или заченати деца, и включването им в праисторическото общество. Проф. Хенриета Тодорова и Юрaй Павук приемат идолите за изображения на жрици или молителки, които се обръщат към Небесните богове.

Зависимостта на праисторическото общество от природата естествено води до нейното обожествяване. Появява се нуждата от посредници, които да могат да изразяват и предават „по-нагоре” чувствата и желания на първобитните хора посредством извършването на религиозни обреди и магически действия. Самата религия е изключително консервативна, въпреки това не е изключена трансформация във функциите и семантиката на антропоморфната пластика през вековете.

Фигурката е изложена в залата на АР „Тракийски и античен град Кабиле”.