Мария Иванова
отдел „Нова и най-история”, РИМ-Ямбол
Ямболската история е богата на личности, оставили трайна следа след себе си. Една от тях е д-р Иван Бояджиев. Роден е на 20 февруари 1873 г., в семейството на Никола (бояджия на текстил) и Екатерина Диамандиеви. Бъдещият доктор е на 7 години, когато баща му умира. Живее в бедност, но това не е пречка да расте ученолюбиво и любознателно момче. През деня посещава еврейското училище в града, където обучението се води на френски език от учител, изпратен от Алианс Франсез. Заедно с това вечер изучава английски език при пастора на евангелската църква Терзиев. Завършва прогимназия в Ямбол и гимназия в Пловдив. Три години (1891-1893) е чиновник в Ямболската община, но решава да избере лекарската професия, с която да е в помощ на своите съграждани. Благодарение на стипендията, отпусната със съдействието на кмета Христо Чакмаков, Бояджиев заминава за Женева да следва медицина. Там се увлича по социалдемократическите възгледи на Плеханов и Чернишевски, което му коства общинската стипендия. Подпомогнат финансово от брат си и ямболски лихвар, Иван Бояджиев продължава образованието си в Нанси, Франция.
Дипломира се през 1899 г. и започва работа като околийски лекар в Брезник и Борисовград (дн. Първомай). През този период се запознава със съпругата си Елена Калпакчиева от Хасково. Любовта към родното място го връща в Ямбол през 1902 г., когато постъпва на работа като градски лекар.
Любопитни факти за личността на д-р Иван Бояджиев научаваме от книгата „Автобиографична хроника” на дъщеря му Иванка Бояджиева-Газдова: „Амбулаторията била отворена през цялата седмица, даже и в празнични дни. Баща ми бил денонощно в движение. Градът бил без осветление и много кален. Като единствен лекар в града тогава, често се налагало при тежки раждания да стои по цели нощи при родилките. По онова време хората даже и от града още спели на земята и на баща ми се налагало да стои на колене, за да ги преглежда. Бедните лекувал безплатно, а на тези, които могат да платят, вземал по 50 стотинки. На всички тия несгоди баща ми издържал, защото премного обичал родния си град и хуманната си професия. Особено внимателен бил към бедните, защото си спомнял тежкото детство, когато цялото семейство прекарвало само на коприва, зелен лук, лапад, боб и хляб, а баща му и сестричката му умрели без лекарска помощ. Тъй като основното превозно средство били биволските коли, а на баща ми му се налагало да ходи често по селата, той си плащал за файтон, за да отиде по-бързо. После помолил общината да му купят един файтон за нуждите на здравната служба. И действително му купили, но той разполагал кратко време с него. Кметът завидял за файтона и го обсебил за свои нужди, а баща ми пак останал без превозно средство.”
През 1907 г. д-р Бояджиев е лекар на Трета пионерна дружина, а от 1911 г. на IV конен полк. Като полкови лекар участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Заедно с военните лекува и местното население от холера и петнист тиф.
След 15 г. живот под наем семейството купува двор срещу бейската чешма (днес Община Ямбол) и започва строителството на къща по проект на арх. Илия Николов, брат на Елена Бояджиева. Била е една от най-красивите ямболски сгради, която и днес, видяна на снимка впечатлява с фасадата си.
В средата на 20-те години на XX век д-р Бояджиев завършва в София курс по рентгенология. Доставя рентгенов апарат „Сименс” и физиотерапевтична апаратура от Германия. Става първият лекар в Южна България, който прави прегледи с рентгенов апарат.
Д-р Иван Бояджиев не се ограничава само в сферата на медицината. Взема активно участва в културния и обществен живот на града. Той е председател на местното дружество „Алианс Франсез”, член на настоятелството на Червения кръст, член на настоятелството на читалище „Съгласие”, председател на Лекарското дружество в Ямбол и културния клуб, подпредседател на туристическото дружество и пр. За ямболци урежда беседи и сказки на видни интелектуалци – Асен Златаров, Антон Страшимиров, проф. Енрико Дамяни (Италия) и др.
Когато през 1933 г. е открита ямболската минерална вода, д-р Бояджиев проучва и анализира лековитите ѝ качества, след което се заема с нейното популяризиране в пресата. Същевременно с това издава книжката „Ямболската минерална вода – състав, показания и лечебност“.
В началото на 60-те години на XX век Бояджиеви са принудени да се сбогуват с дома си. Тяхната къщата, заедно с целия квартал, е отчуждена, за да се построи Партиен дом. За този тъжен момент г-жа Бояджиева-Газдова споделя: „Това подейства много лошо на всички, но най-много на майка ми и баща ми, който живееше с мисълта, че ще си умре в тази къща и в Ямбол, който той много обичаше. Затова родителите ми решиха да отидат да живеят в София при сестра ми. Ние осиротяхме….”
До края на дните си д-р Иван Бояджиев не се връща в родния град. Умира в София през 1966 г. на 93-годишна възраст.
Той е носител на редица отличия: военен орден „За храброст”, орден „За граждански заслуги”, почетен знак „Червен кръст”, похвали от Висшия медицински съвет и други.