„Да доизградим Читалището“

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“ – Регионален исторически музей – Ямбол

Започваме с читалище „Съгласие“ – една от малкото сгради, успяла да устои на превратностите на времето и да запази своята идентичност.

Читалищата   възникват като самобитни културни институти през епохата на Възраждането. Те съхраняват и развиват духовни, образователни и благотворителни дейности.

Началото на читалище „Съгласие“ започва през далечната 1869 г. в една от стаите на църквата „Св. Георги“. Първият надпис, поставен пред най-стария културен институт в града, гласял „1869, Благодетелно Българско читалище“.[1]С неговото създаване е открита и първата библиотека за обществени нужди, в която голям интерес предизвиквали възрожденските вестници, отразяващи всички новости и събития по света. През следващата 1870 г. в него е уредено неделно училище. Същата година читалището полага основите и на театралното дело в Ямбол с пиесата „Многострадална Геновева“.

В годините след Освобождението читалищната дейност е незадоволителна. На проведеното през 1893 г. събрание дори се обсъжда идеята то да бъде закрито.[2] Две години по-късно читалищното ръководство предава мебелите на градската библиотека, тъй като нямало къде да ги съхранява.

Още с първия си устав (1899) читалището преследва две основни цели: умствено и нравствено повдигане на обществото и грижа за построяване на подходящо помещение, което да послужи за представления, литературни и други вечеринки.

През 1900 г. читалищното настоятелство решава да осъществи втората цел, а именно построяване на салон. За набирането на средствата се разчитало на приходи от изнесените театрални представления, вечеринки и др. Салонът е построен през 1902 г. на мястото на старата поща на пл. „Кобург” (дн. „Освобождение”).[3] Тук е направена първата кинопрожекция (1904). В читалищната сграда е преместена и общинската библиотека.

Как е изглеждало старото читалище „Съгласие“ научаваме от спомените на ямболци: „От ляво се помещаваше библиотеката с няколко шкафа книги и 2-3 дълги маси, покрити със зелена мушама. Върху тях бяха сложени вестници и списания….На дясно от вратата на библиотеката се намираше входът на театралната зала. Тясно фоайе, в което бе и гардеробът, отвеждаше за салона…В дъното на залата, преградена с дъски, се намираше сцената; пред нея – малка оркестралня, която едва можеше да побере 10-оркестранти. Отворът на сцената бе малък и се затваряше с рамка-завеса.” [4]

Старата сграда на читалище „Съгласие“                Салонът и сцената на читалището, 1903 г.

 

За популяризирането на читалищната дейност през 1903 г. започва да излиза в. „Читалище Съгласие“. Макар че от него са издадени само два броя, той ни информира за състоянието на читалището, броя на членовете – 185, от които 17 жени. От дописка на в. „Народно благо“ (1903) научаваме за социалната им принадлежност – „влизат малцина богати, които биха могли да окажат финансова помощ за благородната му цел – умственото повдигане на гражданите”.

В следващите години читалището се обособява като център на активна музикална (певческо дружество „Гусла“, духов и струнен оркестър), театрална и обществена дейност. През 1908 г. читалищните членове наброяват 320 души. Читалищното ръководство разнообразява своята дейност: урежда сказки по различни теми, прави каталог с наличните книги в библиотеката, издава двуседмичен просветителски лист „Родна лъча“ (излизат- 4 бр.), хумористичен лист „Шега“. През 1911 г. организира увеселителни влакове до Бургас, Стара Загора, Пловдив и София.

Многобройните културни дейности, които развива „Съгласие”, изкарват на преден план въпроса за изграждането на модерна читалищна сграда. Тази идея се заражда още в навечерието на Балканската война. През 1912 г. е сформирана комисия (в нея влиза Христо Белев, председател на читалището), която има задачата да избере подходящо място за бъдещият строеж. Тя се спира на две места – това, на което е сега, но за целта е необходимо да се отчуждят около него няколко стари сгради и второ -до Бейската чешма.[5]

Въпреки, че общинските власти подкрепят тази инициатива, до средата на 20-те години на миналия век не е направено нищо. Едва през 1924 г. читалищното настоятелство е упълномощено да обяви конкурс между българските архитекти за постройка на градско читалище, театрален салон, музейно помещение, читалня, библиотека и бюфет.

На 23 и 24 декември същата година Общинският съвет решава: „Дава безвъзмездно на държавата общинското място, находящо се в Ӏ отдел на града, квартал 137, парцел Ӏ- 532 по плана на града, от 890 кв.м., при граници: ул. „Раковски”, ул. „Климентина”, ул. „Левски” и наследниците на Васил А. Цонев, притежание по настоящем на читалище „Съгласие”, за построяването на Телеграфо-пощенска и телефонна станция, а в замяна на това място, дава на читалище „Съгласие”отчужденото от общината място, находящо се в Ӏ отдел на града, квартал № 131, от 4690 кв.м., при границите: ул. „Раковски”, ул. „Беломорска” , ул. „Св. Кирил” и ул. „Славянска”, за построяване на читалищна сграда, съгласно произведеният за целта миналата година конкурс и откупеният проект с мото „Просвета” № 1.[6]

През следващата 1925 г. читалищното ръководство отново търси подкрепата на ямболската общественост. Отпечатани са фондови марки на стойност 1, 2 и 5 лв., които се предлагат по книжарници, учреждения и пр. Разчита се, „че ямболци ще проявят голяма пожертвувателност и по тоя начин нашият град ще се сдобие с една модерна обществена сграда.“[7]

С избора на софийското архитектурно бюро Йорданов-Овчаров приключва обявеният конкурс за новата сграда (1926). Предвидено е постройката да е на стойност 5 млн. лв. Против това решение се обявяват някои от членовете на читалищното настоятелство, сред които е д-р Иван Бояджиев.

Христо Белев (първия седнал от ляво на дясно) председател на читалище „Съгласие“ с членове на читалищното настоятелство. Зад него ( прави от ляво на дясно)  инж. Апостол Петров и д-р Иван Бояджиев

 

За това научаваме от спомените на неговата дъщеря Ваня Газдова: „Проектът беше много голям и скъп за възможностите на града ни и моят баща, който беше член на настоятелството на читалището, беше категорично против този проект…Но по това време в града ни имаше един голям общественик Христо Белев, който настояваше за този проект и неговото мнение се наложи. Започна строежа. Спомням си как изкопаха квадратна дупка, точно където сега се намират стълбите на театъра, циментираха я и вътре поставиха запечатано с червен восък шише с написана датата на започването на строежа…”[8]

По стар народен обичай в основния зид е зазидана стъкленица с акта на читалищното имущество, броеве на вестниците „Тракиец“ и „Тунджа“ и различни златни и сребърни монети и банкноти.

Така с полагането на основния камък на 19 септември 1926 г. започва строителството на една от най-дългото градените сгради в новата история на Ямбол.

Полагане на основния камък на читалище „Съгласие“, 19.09.1926 г.

 

 

За състоянието на строежа Газдова разказва: „Изградиха до някъде зданието и парите им се свършиха. Оставиха го да зее само външно иззидано, а вътре само на гредоред и така то стоя доста години. Вътре беше станало свърталище на гарги и други птици,а в избите му спяха бездомници и луди….Точно коя година го завършиха не помня, но това беше събитие за града.”[9]

Строеж на сграда на читалище „Съгласие“

 

 

За да се опази построеното до момента, а и да не стават инциденти, към строежа е направена постройка за назначения от общината пазач.

В периода от 1925 до 1929 г. в разходите на общинския бюджет се предвиждат средства за строителството на читалищната сграда. През 1930 г. те са намалени на 200 хил. лева  или с 300 хил. по-малко, като се взема под внимание, че „сградата е вече покрита и грижите на общината могат да бъдат насочени към други, много по-належащи и чисто общински задачи.[10]

За близо четири години от сградата е завършена само читалнята (1930), където е преместена библиотеката.

През годините за довършване на читалището се разчита на дарения от гражданите, особено след 30-те години на XX в, когато е сформиран комитет по събиране на средства.

С призива „Да доизградим читалището!”, в. Тракиец“ открива подписка за събиране на средства за фонд довършване на читалището. Това начинание веднага е прието радушно и постъпват различни суми, а също и строителни материали. Сред най-големите дарите ли са: Руси Хайдутов, д-р Иван Златаров, д-р Иван Бояджиев Димитър Желязков, д-р Петко Момчилов, Данаил Кордоба и др. В дарителската кампания се включват различни дружества и институции: тъкачна фабрика „Тунджа”, музикално дружество „Гусла”, БТД „Кабиле”, Министерство на просветата, Министерство на благоустройството, Ямболска популярна банка и др. Средства постъпват също от членски внос, продажба на фондови марки, приходи от танцови вечеринки и пр.

През лятото на 1937 г. се разпуска т. нар. строителен комитет, тъй като нито веднъж не е изготвил отчет за изразходените суми.[11] И въпреки цялата организация около събиране на средства за довършването на зданието, през 1938 г. е открито само западното крило. В сградата има театрален салон, библиотека и музейна сбирка. Същата година в читалището е монтиран киноапарат.[12]

Христо Белев не успява да дочака този момент, тъй като умира през 1931 г.

В края на 1946 г. читалище „Съгласие”[13] е окончателно завършено. През годините се утвърждава като средище на редица дейности – Народен университет, тамбурашки оркестър, музикално дружество „Гусла”, драматичен театър, оперета, киноклуб, библиотека, духов оркестър, детска балетна школа и др.

С цялата си разнообразна по форма и съдържание културно-просветна, художествено-творческа, обществено-организаторска дейност читалището продължава да обогатява духовния живот.

[1] История на Ямбол, С., 1976, с.157

[2] В. „Тунджа“, № 37, 10.04.1893

[3] История на Ямбол, С., 1976, с.198

[4] 140 г. читалище „Съгласие”,  Ямбол, 2004.,с.15,16

[5] В. „Ямболски куриер” № 21, 04.05.1912

[6] Ямболски общински вестник, № 15,16.01.1925, с. 2

[7] В. „Тракиец“ № 116, 13.03.1926, с.2

[8] Газдова, В., Автобиографична хроника”, 1994, с. 87

[9] Пак там

[10] Ямболски общински вестник, № 48, март 1929 г., с.21

[11] В. „Тракиец” № 602, 1937, с.4

[12] В. „Тракиец“, № 637, 03.07.1938, с.1

[13] В. „Тунджа” № 54, 22.12.1946, с.1