Дарения за Ямбол от ямболци в Бесарабия, 1858 г.

 

Христина Женкова, фонд Възраждане, Регионален исторически музей – Ямбол

Във фонд Възраждане на Регионален исторически музей се съхраняват няколко църковни книги (миней), издадени през 1852 г.

Минеите представляват богослужебни книги, в които по 12-те месеци и определени числа на годината се пеят псалми по време на църковните служби. Те са дванадесет на брой, по един за всеки месец от годината.

Най-ценният от тях (за м. май 1852 г.) е интересен за изследователите на историята на Ямбол заради приписката, която се съдържа в него. Минеят представлява книжно тяло с размери 350/240 мм, с твърди кафяви корици и съдържа 132 листа с печатан текст на черковно-славянски език. Както и останалите четири, той е изработен в типографията на Киевско-печорската лавра.

На първата страница на минея, с черно мастило, в ръкопис е изписан следният текст: „Тези книги и спруважи хаджи Маринъ Абаджи Василиов утъ Болградъ сига а утъ претъ утъ Каргуна“.

За историята на тези църковни книги има данни в приписката на минея за м. септември. В нея се упоменава, че тези църковни книги са закупени на 8 март 1858 г. (6 години след издаването им) за 28 сребърни рубли в Киев от Киевско-печорската лавра.

Известно е, че през 1830 г. след Руско-турската война (1828/29 г.), заедно с войските на ген. Дибич, много ямболски семейства напускат домовете си и се установяват в Южна Бесарабия и Русия. Те са предимно жители на българската махала Каргон, занаятчии и дребни търговци по професия. Абаджия по занаят, хаджи Марин Василев се установява в Болград, селище в Бесарабия, възродено от ямболци и сливенци. Макар и далеч от родния край, той не прекъсва връзката си с Ямбол. Заедно с още няколко българи (вероятно също ямболци), изпращат този ценен дар за най-старата черква в града ни „Света Троица“. Тези ямболци вероятно са доста заможни, след като могат да отделят за дарението 28 сребърни рубли. За съжаление, не разполагаме с повече сведения за съдбата и дейността на хаджи Марин в следващите години. Този жест на дарителство, доказва връзката на Ямбол с бесарабските българи още от първите десетилетия след изселването. Той е свидетелство, че в това трудно за Ямбол време, неговите родолюбиви жители дори и в нова родина му подават ръка за възраждане и съзидание.