ГОСТОПРИЕМНАТА СЕДМИЦА В ЯМБОЛ (17 – 24 май 1936 г.)

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история”, Регионален исторически музей – Ямбол

В средата на месец май 1936 г. в Ямбол се провежда т. нар. „гостоприемна седмица”. С нея градът ни за първи път отбелязва свой празник и посреща толкова много гости по специална покана.

Идеята е на кмета Апостол Петров, Николай Савов (ямболски народен представител) и видни културни дейци – Кирил Кръстев, Недялко Месечков, Любомир Брутов и Тотю Брънеков. Целта е през тези дни да се покаже местната индустриална, занаятчийска, земеделска продукция, както и произведенията на ямболските творци – художници, писатели, музиканти, учени.

На 18 март 1936 г. в заседателната зала на общината е избран комитет, „натоварен с изнасянето на гостоприемната седмица в Ямбол”[1], която ще се проведе от 17 до 24 май. Към него са създадени стопанска, културно-просветна и спортна секции.

До началото на месец април комисиите провеждат шест заседания, на които изработват план за предстоящи изложби, сказки, литературни четения, спортни състезания, туристически срещи и др. Също така обмислят празника да има „най-широко и оригинално разгласяване“[2] чрез вестници и специални плакати. За да популяризира събитието, Тотю Брънеков говори по радио София на тема „Ямбол – градът на богиня Диана, един град с бъдеще”. В местната преса е поместена и пълната окончателна програма, на която ще се радват гостите на града и местните жители.

След разговор с главния директор на БДЖ Б.Колчев, гостоприемната седмица е удължена с два дни като започва от 16 –ти и завършва на 25-ти май или общо 10 дни. Така всички ще могат спокойно да се насладят на празничната атмосфера. През този период пътуването с влак до Ямбол и обратно е с намаление от 70 %.

Интересът към предстоящите събития е твърде голям.  В града цари трескава подготовка: салоните на кината са ремонтирани, гарата се боядисва и украсява, поправят се улици и пр. За по-доброто настаняване на гостите квартирното бюро определя необходимия брой квартири. Ямболската поща за първи път удря рекламен щемпел на изходящите писма.

През цялата седмица на разположение са новооткритите земеделско-стопанска, занаятчийско-индустриална, художествена и природо-възпитателна изложби. Посещението им е безплатно. Първата е изложена в училищата „Йосиф” I и Земеделското. В нея са представени опитните станции на Чирпан, Пловдив, Садово, Кнежа, агрономствата в областта и много частни земеделски стопани. Също така има и народни носии от Ямболско и др. Занаятчийско-индустриалната изложба се намира в училище „Св. Св. Кирил и Методий”. В нея са включени най-разнообразни предмети от различни производители: модерна спалня, килими, платове, машинни части, керамични изделия, цървули, чехли и много др. В художествената изложба участват единствено ямболски творци, чиито картини са подредени в читалище „Съгласие”. Природо-възпитателната предлага на вниманието на посетителите интересни препарирани животни.

Градът е празнично украсен с флагове, гирлянди, разноцветни светлини в очакване на своите гости. На 17 май (събота) в салона на кино „Светлина” помощник-кметът Коста Панайотов открива гостоприемната седмица. Хорът на ямболското музикално дружество „Гусла” изпълнява националния химн на България „Шуми Марица”. Звучат ариите „Летящият холандец” и „Вълшебната флейта”, поднесени от оперната певица Веса Марченкова.

От страниците на в. „Тракиец“ е отправен сърдечен поздрав за добре дошли: „Ние, жителите на града, изпитваме особена радост от предстоящите десет гостоприемни дни; ние чакаме всички съграждани, пръснати из цялата страна; ние се надяваме на посещенията от селата, на околните градове, отвсякъде. Така всички ще видят града и ще се уверят, че Ямбол е един буден и напредничав град, а специално съгражданите ще усилят любовта си към родния град и ще станат по-отзивчиви към неговите нужди и болки“.[3]

Лекция, посветена на лечебните качества на ямболската минерална вода, изнася д-р Иван Бояджиев. Същия ден банята е посетена  от 3 000 души, които лично искат да се убедят в чутото.

Програмата продължава със забавления на открито – колоездачни състезания, юнашки игри, футболна среща между местните клубове „Хр. Ботев” и „Г. Дражев” и голямо градинско увеселение.

По време на гостоприемната седмица от 16 до 18 май се провежда  селски туристически събор. На него присъстват над 750 д., които след направената от тях внушителната манифестация разглеждат градските забележителности, изложби и околности на Ямбол.

На Спасовден (21 май) са организирани излети до Ормана, Боровец и най-вече на манастира „Св. Спас” в Бакаджиците, където е отслужена архиерейска служба от Н. В. Пр. Митрополит Иларион, по случай храмовия празник.

Съботата е отредена за международния футболен мач между отборите на ямболския тим „Г. Дражев” и „Истра” (Белград), който събира многобройна публика и завършва с равенство 2:2.

На 24 май е отпразнуван денят на Св. Св. Кирил и Методий и на българската просвета и култура с ученическо шествие, което приключва в градската градина. Там с конни състезания и веселие празникът на Ямбол продължава и на следващия, последен ден от тържествата.

През цялата седмица гостите и жителите на Ямбол имат възможността да присъстват на различни по тематика сказки, както и на концерти, театрални представления, областна конференция по овощарство и лозарство. Хиляди хора от градове и села се струпват в Ямбол и създават небивало оживление около Минералната баня, на изложбите и представленията, в кафенета и локали.

Статистиката отбелязва около 15 000 гости, от тях над 6 000 д. от близките села, които заедно с 2 000 деца посещават изложбите. Също така и ученици от Нова Загора, Стара Загора  и Сливен.

Гостоприемните дни завършват така шумно, както и започват. В понеделник мнозина си заминават с последния „евтин” влак. С него угасват и разноцветните светлини, които вечерно време създават празнична феерия.

Идеята за гостоприемната ямболска седмица през следващите години няма продължение. Едва през 1993 г.  се отбелязва официално празникът на града с Деня на Ямбол, за който е избран  „Св. Дух“.

[1] В. „Тракиец” № 520, 22.03.1936 г., с.1

[2] Пак там, № 524, 19.04.1936 г., с.1

[3] Пак там, № 528, 17.05.1936 г., с.1