Възпитаник на Роберт колеж е първият кмет на Ямбол след Освобождението

Христина Женкова, фонд „Възраждане“ – Регионален исторически музей

Едно от най-ярките имена в историята на Ямбол, оставило трайна диря в паметта на града е ДИМИТЪР х. ИВАНОВ.

Неговият жизнен път започва през 1852 г. в семейството на търговеца  х. Иван и красавицата Султана от Сливен. Баща му, износител на шаяци, зърнени храни, добитък, кожи и колониални стоки, е един от богатите и уважавани ямболци. Негови партньори в търговията са представителите на търговската къща на братя Тъпчилещови в Цариград.

Първоначално образование Димитър х. Иванов получава в Ямбол, но на 12 години остава пълен сирак. Благодарение застъпничеството и помощта на Христо Тъпчилещов и д-р Албер Лонг, професор в Роберт колеж, момчето от Ямбол заминава на обучение в английско училище на о-в Малта. През 1865 г. вече е стипендиант  на Роберт колеж, където получава едно от най-солидните за времето си в Европа образование и възпитание. От тогава датират контактите му с Петко Р. Славейков, тогава редактор на в. ”Македония”,  на който младият колежанин е един от най- активните сътрудници. От времето на обучение в колежа са приятелствата му с Иван Евстатиев Гешов, Петър Станчев и д-р Константин Стоилов, д-р Стефан Томов и др.

През 1871 г. завършил курса на обучение в колежа,  получава назначение за учител в Ямболското класно училище по география, аритметика, физика, анатомия, френски и гимнастика. Неговият ученик Черньо Георгиев по-късно ще напише: ”…той е с добра подготовка и изразителен говор, влезеше ли в час омайваше с красноречието си учениците. Всичко преподавано, беше разбрано и се запечатваше в паметта”. Негови ученици са ген. Стилиян Ковачев, полк. Кирил Козловски,  Сотир Новачков, полк. Петър Енев и др. Проявява интерес и към търговията. Все по това време свързва живото си с дъщерята на видния и богат ямболец Иван х. Златев – Екатерина. Избран е за член на читалищното настоятелство в града.

Димитър х. Иванов е и един от активните представители на националноосвободителното движение в Ямбол. През 1876 г., след клането в с. Бояджик европейската комисия за разследване, която идва в Ямболско го избира за преводач. Членовете на международната комисия са изненадани, че им се дава за помощник един интелигентен човек, владеещ английски, френски, гръцки и турски език. Блестящата му работа с комисията го изпраща преводач в английското консулство в Русе. Участието на Димитър х. Иванов в международната комисия е причината , той заедно с други видни ямболци да бъде изпратен на заточение в Мала Азия – гр. Болу, където го заварва Освобождението.

В новата история на град Ямбол, името на Димитър х. Иванов се вписва като ПЪРВИ КМЕТ. Личните му качества, висока култура и образование го правят достоен и подходящ за длъжността. Дипломата му от Роберт колеж и запознанствата от там му дават възможност за отлично пласиране в обществения живот на младата българска държава. Виждаме го и сред събралите се представители на Източна Румелия, Тракия и Македония в двора на търновската църква „Св. Никола”. По време на заседанията на Учредителното събрание те издигат глас за обединение на всички български територии.

Изкачването на Димитър х. Иванов по административната йерархическа стълба започва от кметския стол и преминава  през: финансов инспектор в Пловдив, околийски началник в Елхово и Карлово, секретар – началник префект на Сливенския департамент, окръжен управител на Разград, учител в Солунската гимназия и ямболското класно училище, директор на Цариградското четвъртокласно училище, директор на Солунската и Одринска гимназии.

Политическите симпатии на Димитър х. Иванов клонят към Народната партия. През 1890 г. е общински съветник от листата на народняците, а през 1894 г. е избран за депутат в Осмото обикновено събрание от Ямболска околия. По това време той е учител в Одринската гимназия и избира преподаването пред депутатската банка.

През 1901г. вече е в София, където на 26.02 1926г. умира.

През целия си житейски път Димитър х. Иванов  се изявява не само като общественик, но и като книжовник и преводач.Българската литература дължи на него първите преводи на „Клетниците” и „Парижката Света богородица” на В. Юго, разкази на Мопасан, преводи от английски и италиански автори. За превода на „История на едно престъпление” от В. Юго получава признание лично от Иван Вазов, който я определя като „…сполучлива работа на преводача, който познава добре френския език и е успял да схване и предаде вярно своеобразията и отличителните свойства на Виктор Юговия стил…”

Издателската дейност на Димитър х. Иванов включва „Народна библиотека”, списвана заедно със Злати Паламидов от 1887 до 1889г. Тя има три серии – научна, забавна и биографическа. От поредицата излизат 11 книжки. Поради липса на печатница в Ямбол, те се отпечатват в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив. По време на престоя си в Солун издава литературен сборник „Книжица”.

Огромната си по своята мащабност обществено- политическа, просветителска и издателска дейност на първият ямболски кмет Димитър х. Иванов е една солидна база за изграждане основите на новата българска държавност и култура, пробуждаща устрема за приобщаване към модерната европейска цивилизация.