Бабинден – в миналото и в настоящето

В далечното ни минало старите хора са знаели, че като минат коледарските дружини, сурвакарите и моминските надпявания , мине Ивановден, Йордановден и Сурва, идва Бабинден. На този ден, сутринта рано преди разсъмване, всяка булка, родила през годината или с малко дете, бързала  да отиде в дома на своята баба-акушерка, която е помагала при раждането – „бабувала”. Такива баби в селото е имало няколко или само една, която бабувала  „по наследство” или по „комшийство” и трябвало да бъде от „по-якосърците” жени.

Невястата носела в дома ѝ,  котле напълнено с топла вода и закичено с цвете, здравец, червен конец, калъп сапун, кърпа и други дарове за бабата. Когато пристигнела  в дома ѝ , бабата вече я чакала на двора, там и честитяла празника, поливала ѝ вода от котлето, за да си измие ръцете под плодно дърво. Спускала сапуна,  да се хлъзне по ръцете ѝ, а бабата пръскала  до три пъти вода зад гърба си, по чорапите на булката , за да ражда по -лесно децата си, в пазвата ѝ, за да има мляко.Тези обредни действия имали връзка с вярата на старите хора в силата на водата, която пречиства, предпазва, носи здраве и плодовитост.

След обичая „поливане” булките се прибирали  у дома и започвали трескава шетня за обедната трапеза, която се правела  в дома на бабата. На обяд всяка носела  пита, баница, варена кокошка, павурче с ракия или вино. Гощавката била  съпроводена с песни и шеги. Накрая идвал ред и на „къпането” на бабата – важен момент в обичайно-празничния комплекс. Обикновено водели  бабата на реката или на чешмата, качена върху колесарка, украсена с нанизи от червени чушки и пуканки. Там жените извършвали обичая, като поливали  бабата или я пръскали с вода, а после с песни, свирни и хора я отвеждали у дома.

С течение на времето са настъпили промени в празника. През 30 -те години на XX век, в някои райони  Бабинден се е превърнал в семейно-родов  празник, където младите булки , зетьове, синове и внуци оказват почит и уважение към бабите-майки, свекърви и тъщи. По-късно, през 50-те годинина миналия век, се е превърнал в празник на Родилната помощ.

 Станислава Минева

етнограф, Регионален исторически музей