Станислава Минева, уредник фонд Етнография, Регионален исторически музей- Ямбол
В традиционния календар, пролетта е месецът на пробуждането. Земята се буди за нова реколта, празниците гадаят за новата година, а хората с надежда гледат към новото слънце, за по-добра земеделска година и плодородие.
Първообразът на мартеницата е само един червен конец, впоследствие се видоизменя. В традиционната обредност мартениците са се окичвали на агнетата, телетата, кончетата и яретата, родени през този период, с пожелания да са пъргави и здрави, да се множи стоката, да носи сполука на своя стопанин. На мартеницата хората приписвали и силата да пропъжда бурите, да открива пътя на слънцето и да събужда растителния и животинския свят за нов живот. По стара българска традиция сутрин рано на първи март домакините са простирали пред домовете си червени престилки, пояси, прежди и черги. Мартеницата е позната с различни наименования в отделните краища на страната: мартички, гадалушки, ресикитчици, очички и други.
В по-късен период, мартеницата започва да се прави от усукана бяла и червена прежда, вълна, памук, а и коприна. Освен традиционната мартеница в бяло и червено, се срещат още цветовете синьо, зелено и розово в някои краища. Връзването на мартеницата е носило и благословията на стопанката: „Да има здраве по хората и добитъка, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в рогат добитък“. На първи март се спазват и определени забрани в традицията – не се шие, плете и тъче, не се работи, за да не пада градушка, не се вари жито, за да не се дупчи зърното по посевите.
Мартеницата се сваля, когато се види за първи път лястовица или щъркел, завързва се на разцъфнало плодно дърво или се слага под камък. Ако мартеницата се сложи под камък, след няколко дни той се повдига, ако са се навъдили мравки, ще е богата годината, ако пък има други по-едри насекоми – стопанинът ще има сполука при животните, ако няма насекоми, то годината ще бъде празна.