Атанас Кожухаров –  кметът, който отстъпва длъжността, заради своите ученици

Христина Женкова, фонд „Възраждане“ – Регионален исторически музей – Ямбол

След Освобождението, Ямболската община се настанява в сградата на турския конак. В първите години на управлението тя има известна самостоятелност по отношение на своята дейност, но не е откъсната и не губи връзка с общия държавен апарат на Източна Румелия. Като изпълнителен орган на Градските съвети, избраният кмет и неговите двама заместници имат първостепенна задача да опазват обществения ред, да предлагат бюджета, да следят за постъпленията и приходите и др.

Според д-р Христо Стамболски, член на Постоянния комитет на Областното събрание на Източна Румелия, повечето административни служби  в областта непосредствено след Освобождението се заемат от така наречените „червени пояси, т.е с бунтарски дух, но безграмотни хора, считащи себе си годни да управляват”. Тази оценка категорично не се отнася за първите ямболски кметове. Всички те са личности с богат биографичен капитал. За първия кмет Димитър х. Иванов вече съм писала и само ще повторя, че дипломата от Робърт колеж и запознанствата му от там, владеенето на няколко езика, му дават възможност за отлично пласиране в обществения живот на младата българска държава.

В началото на 1879 г. ямболци избират обичания и уважаван свой съгражданин и учител Атанас Кожухаров за кмет. На тази длъжност той управлява  по-малко от година, като отстъпва кметското място на Киро Георгакиев, връща се в училище и до края на живота си остава народен учител.

Името на даскал Атанас Кожухаров е познато на много ямболци заради училището, именувано на него. Неговата дейност остава малко непопулярна поради  изключителната му скромност, но в никакъв случай не е маловажна.

През 1831 г., в една малка къща срещу черквата „Св. Георги” се ражда най-малкият син на Михал кожухаря. Тази къща е едновременно и кожухарска работилница, от която семейството се изхранва. Днес тя е включена в двора на училището, което до скоро носеше името на Даскала.

Любознателен и добър, той е любимец на родителите си и на цялата махала около църквата. Близостта до училището, намиращо се срещу родния му дом, неприкритото желание за „умствени знания”, както разказват съвременниците, водят до записването на малкото момче в школото. Неговите учители са Марин Петров и Иван Попстефанов. Приключил с курса на обучение в Ямбол, Атанас е изпратен в Сливен, където негов учител е Добри Чинтулов, който ще свърже живота си с Ямбол  десетилетие по-късно.

Трудните времена за семейството в Ямбол са причина будния младеж да прекъсне образованието си и да постъпи на работа в кожухарницата на баща си. Но, устремът към знанието и книгата не е прекъснат. Малката кожухарска работилница скоро става и скрита книжарница, която доставя четиво на ямболци, но и забранени от турските власти книжа. От това време са срещите му с Петко Р. Славейков, който  често идва в Ямбол и оставя книги и вестници за четене и разпространение в книжарницата на кожухарите. Младият мъж по желание на гражданите и местните първенци става учител в класното училище, съградено с помощта на народния учител Добри Чинтулов, който три години /1857-1860г./ управлява ямболските училища. По всяка вероятност, след приключването на договорните отношения между народния учител и Ямболската община, мястото на главен учител е заето от даскал Атанас, както го наричат ямболци до края на живота му. Владеещ руски и гръцки език, той притежава и голяма лична библиотека, която предоставя за ползване на своите ученици и съграждани. Чест гост на „Панковото кафене”, той е приятен събеседник, но и търсен за разговори по църковните, читалищни и революционните работи. Така  става един от радетелите за възобновяването на дейността на читалището през 1869г., където е избран за подпредседател.

Атанас Кожухаров е един от най-активните борци срещу гръцкото влияние в църковните работи. Не остава встрани от неговото внимание и подготовката на предстоящия бунт. Личните му срещи с Раковски и други дейци на националната ни революция, го поставят в центъра на подготовката на Априлското въстание от 1876 г.

През 5-те дни на ужаса (12-17 януари 1878 г.) ямболци търсят и намират духовна опора около даскала. По време на големите пожари от тези дни изгаря и голямата му лична библиотека.

След Освобождението авторитета на Атанас Кожухаров, опита и любовта на ямболци, го извеждат на върха на управлението на града. Избран е за кмет в началото на 1879 г.  Но, дългът на учител и просветител, и привързаността към своите ученици са причината, той да отстъпи поста на Киро Георгакиев. За кратко време е управител на ямболската болница. Упълномощен е за представител на ямболското гражданство на законодателните сесии в Пловдив по време на Източна Румелия, пост от който също се отказва. До края на живота си, се посвещава единствено и само на своите ученици и училището в Каргона.

Жизненият път на този отдаден на просвещението ямболец, приключва на 57 г., през 1888г. в родната къща и както повечето дейци на националната ни революция, в нищета и мизерия.

За увековечаване на паметта на ямболския народен будител, през 1924 г. училищното настоятелство на Ямбол именува новата прогимназия във Втори отдел на града на Даскал Атанас Кожухаров.