Археологът вади от пръстта не предмети, а хора. Мортимър Уилър

Тодор Вълчев, фонд Праистория, Регионален исторически музей – Ямбол

Археологията (от гръцките думи άρχαίος – стар и λόγоς – наука) е наука, която изучава живота и света на хората от миналото чрез техните материални останки. Това са всички следи, които са останали от живота и дейността на хората: останки от жилища, различни оръдия на труда, предмети от бита и предмети, свързани с вярванията на древните хора. Извадените от земята артефакти са пряко отражение на древните култури. Археологията изследва физическата и културна еволюция на човечеството.

Като всяка наука Археологията има няколко основни цели. Една от тях е свързана с реконструкцията на културната история. Анализът на откритите по време на археологически разкопки артефакти определят хронологическите граници на всеки един обект. Археологическите проучвания позволяват да се проследи в каква последователност са протичали историческите процеси в определен район.

Също така археологическите проучвания ни позволяват да реконструираме начина на живот на древните хора. Позволяват ни да разберем как хората са се адаптирали към променящата се околна среда.

Последната основна задача на Археологията е свързана с изучаването и обясняването на културните процеси. Да се намерят причините, които са довели до определени културни промени през различните етапи от човешкото развитие.

Археологията е деструктивна наука. По време на археологическите разкопки се разрушава това, което земята е запазила през изминалите години. Земният пласт, в който се откриват археологически артефакти, се нарича „културен пласт”. В него се откриват останки от жилища и различни предмети, свързани с живота на хората. Дебелината нa културния пласт зависи от продължителността на живота на това място. По време на разкопките археологът трябва да работи бавно и много внимателно. Всички открити артефакти трябва да се документират по такъв начин, че по всяко време да може да се възстанови конкретната ситуация на археологическия обект. Подробно се описват, снимат и рисуват всички ситуации и структури, разкрити по време на проучванията.

Археологията започва там, където е острието на лопатата.

Първите археологически проучвания в област Ямбол са проведени през 1898 г. от  Пиер Жером. Той проучва Рашева могила, която се намира в североизточната част на град Ямбол. В периода 1899 – 1903 г. французите Жорж Сьор и Александър Дегранд извършват нови сондажи на селищната могила. Тя е обитавана през ранния халколит.

През 1925 г. в град Ямбол се създават две археологически дружества: „Диана” и „Диамполис”. Членовете им изнасят публични лекции на различни исторически тематики и провеждат първите археологически разкопки в областта.

През 1952 г. в град Ямбол се формира Регионалния исторически музей. С основаването си музейната институция бързо се превръща във водеща организация, свързана с опазването на културно-историческото ни наследство.

В периода 1963 – 1985 г. се провеждат спасителни проучвания на средновековната ямболска крепост. Тя се намира в северозападната част на съвременния град. Разположена е на естествено възвишение на един от завоите на левия бряг на р. Тунджа. Средновековната крепост възниква през VI в. и през лятото на 1373 г. е превзета от османския пълководец Тимурташ бей.

През 1972 г. екип от специалисти от Националния археологически институт, Института по тракология при БАН, катедра Археология при Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Регионален исторически музей – Ямбол започват планирани, ежегодни разкопки на територията на античния град Кабиле. Животът тук започва през късната бронзова епоха и продължава до VI в., когато градът е унищожен по време на аварските нападения във Византия.

През 1983 г. започва международния българо-немски проект в региона на село Драма. Този проект е организиран от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Саарландския университет от Германия. В резултат от това начинание изцяло е проучена праисторическата селищна могила до с. Драма. Обитавана е през късния неолит, ранния и късния халколит, и през ранната бронзова епоха.

През 2008 г. екип от Регионален исторически музей – Ямбол с научен ръководител д-р Стефан Бакърджиев започва редовни  проучвания на Малкото кале до с. Воден. Археологическият обект представлява средновековен замък, който възниква през Х в. и е унищожен в края на XІІ в. по време на Третия кръстоносен поход воден от Фридрих Барбароса (1122 – 1190).